вторник, 13 юли 2010 г.
Диета
Изглежда има вещество което разгражда серотонина бързо. А когато съм на диета от овесена каша това вещество липсва и концентрациата на серотонин се покачва.
събота, 10 юли 2010 г.
петък, 9 юли 2010 г.
Как да постигнем максимално душевно и умствено здраве
Ефектът от упражненията за душевно равновесие
върху нашето физическо здраве. Какво е необходимо за достигането на
максимален душевен и умствен капацитет и перфектна кондиция.
Движението е жизнена необходимост на човешкия организъм, защото органите и системите се нуждаят от функциониране. Обездвижването забавя всички функции на организма.
Активността на двигателната система стимулира вътрешните движения на всички течности до равнището на микродвиженията – осцилациите на клетката. В организма всичко пулсира – от молекулата на водата до мускула.
Активното движение е най-могъщото средство за комплексно въздействие върху организма. Френският физиолог Дюбоа Реймон казва: ”Гимнастиката на мускулите е гимнастика на нервната система”.
Влиянието на ума върху тялото и на тялото върху ума са неделими. Мозъкът и нервната система са господстващите механизми в тялото. Във всички последни проучвания се стига до съгласието, че умът има последната дума, но физическите състояния постепенно въздействат върху нервната система и с това пряко повлияват душевното състояние.
Душевното здраве следователно е продукт на добри мисли и чувства, излъчващи се от един ясен ум, свързан със здраво тяло и двете функциониращи във върхова максимална ефективност.
Душевното здраве в по-широкия смисъл предполага една степен на щастие и удовлетворение при условия, които гарантират такова състояние на ума и капацитет за създаване на задоволителни лични и социални отношения. /Енциклопедия Британика, том 15,262 с./
Ето няколко съвета за да бъдем в добро настроени е душевен комфорт:
1. Пази се от лоши мисли и чувства.
2. Да бъдем оптимисти и да се научим да се смеем,смехът е по-добър от всякакво лекарство и лечение.
Факторите,увеличаващи умствената ни ефективност са :
- Физическо благосъстояние-регулиран живот с достатъчно храна и движение,почивка,развлечение и сън.
- Душевно благосъстояние-подтискане на ненужни и отрицателни емоции,отношения и становища.Необходимо е подбудите и стимулите да са в пълно съгласие с непосредствената дейност.
- Бодрото телесно разположение обикновено оказва за умствено и душевно разположение.
- Тялото е единственото средство, чрез което умът и душата се развиват за изграждане на характера.
- Всеки накърняващ здравето навик се отразява върху ума.
Всичко, което намалява физическите сили, отслабва ума и намалява способността му да прави разлика между добро и зло. Ние ставаме по-малко способни да избираме доброто и имаме по-малко волева сила да извършваме това, което знаем, че е добро.
[break]
Как да придобием максимално душевно и умствено здраве?
- Подходящото време за сън, почивка и упражняване са съществено необходими за здравето на тялото и ума.
- Извършването на физическа работа, а също и практикуването на една разумна система от физически упражнения трябва да се съчетае с умствена работа, за да се поддържа равновесието на ума,за да има хармонично развитие на силите ни.
Ето обобщение на въздействието на системното упражняване на централната нервна система,
1. Подобрява се силата, подвижността и уравновесеността на основните нервни процеси /възбуждане и задържане/, които стават по-концентрирани, а взаимоотношенията между тях по-точни. Това води до положителни изменения на типа висша нервна дейност и нормализиране на коровата невродинамика,в случай, че е нарушена.
2. Повищават се възбудимостта и лабилността на нервните клетки.
3. Подобрява се дейността на анализаторите и се усъвършенства аналитичната способност на кората на главния мозък. Подобрява се способността за определяне на отрицателните дразнители, усъвършенства се диференциращото задържане, намаляват се явленията на последователно задържане.
4. Повишената възбудимост на кората на главния мозък /КГМ/ улеснява протичането на условните процеси, допринася за възстановяване на угасналите рефлекси. Физическите упражнения подсилват и поддържат нервните пътища. Това е главната причина за нормализирането на ред увредени функции при отделните заболявания.
5. КГМ се обогатява с много нови условни рефлекси, което води до усъвършенстване на нейните регулаторни механизми, изграждат се нови координации. Това влияе за нормализиране на нарушените функции, за преустройство на нервните центрове, за формиране на нови функции.
6. Създават се нови доминанти /доминиращи нервни центрове/, което може да послужи за разрушаване на патологичните доминанти и доизиграе решителна роля при оздравяването.
7. Потискат се патологичните рефлекси. Разрушават се патологичните динамични стереотипи, укрепват се приспособителните механизми.
8. Подобрява се трофичната функция на нервната система,което предизвиква ускоряване на регенеративните процеси.Стимулира се функционалното преустройство,подобрява се обратното развитие на отоците,подпомага се запазването на оцелелите при възпаление клетки.
9. Усъвършенстват се нервно-моторните отношения, съкращава се латентният период на двигателната реакция - резултат от повишената възбудимост и лабилност на нервно-мускулната система.
10. При по-тренираните по време на физическа работа е налице по-точно протичане на нервните процеси,по-бързо реагиране.
При продължителното обездвижване основните нервни процеси отслабват и се разстройват. Нервните клетки стават инертни.
Дейността на главния мозък отслабва. В неговата кора преобладават задръжаните процеси, липсва необходимата възбудимост, налице са вялост и хипотония. Безусловните рефлекси избледняват, а условните могат да стигнат до пълно угасване.
Трофичната функция на нервната система е нарушена. Появяват се и разстройства в психоемоционалната сфера: влошаване на самочувствието и настроението, лесна радразнимост, нежелание за работа, напрегнатост, немотивирани страхове и други.
[break]
Обездвижването има пагубно въздействие. Времето, в което живеем е най-динамичното от всички времена, а пък милиони възрастни, но и деца, юноши и младежи страдат от “мускулен глад”. Тогава какво трябва да направим? Как да противодействаме на вредните влияния на хиподинамията?
На този тревожен въпрос науката дава категоричен отговор: чрез движение , чрез активна двигателна дейност.
Кр. Кръстев и Ц. Миков смятат, че в 99% от хората не са дълголетни поради:
1. Непознаване добре на факторите,които стимулират растежа, физическото и функционалното укрепване на човека. Известните и необходими фактори на здравето в повечето случаи хората, не прилагат в своя живот, докато се чувстват здрави.
2. Недобро познаване на вредните фактори за здравето, а познатите не винаги се отбягват.
3. Има фактори на здравето /положителни и отрицателни/, които са от социален характер. Не винаги използването на положителните и отбягването на отрицателните е във възможностите на отделния човек.
Авторите пишат, че най-голямата бариера за хората от нашето общество, в което социалните проблеми нарастват, е безразличието на здравия човек към собственото му здраве.
Столетниците са хора като всички други. Те са добре развити физически, бодри и в късните години на живота си. Характерна е тяхната жизненост и духовитост. Изследванията на кръвта, както и другите проби се оказват нормални, като у останалите хора. Характерна е добрата сърдечна работоспособност и сравнително малките за възрастта атеросклеротични промени. При всички столетници преобладава млечната и зеленчукова храна,тези хора се трудят на открито, на чист въздух като земеделци или скотовъдци.
Движението е жизнена необходимост на човешкия организъм, защото органите и системите се нуждаят от функциониране. Обездвижването забавя всички функции на организма.
Активността на двигателната система стимулира вътрешните движения на всички течности до равнището на микродвиженията – осцилациите на клетката. В организма всичко пулсира – от молекулата на водата до мускула.
Активното движение е най-могъщото средство за комплексно въздействие върху организма. Френският физиолог Дюбоа Реймон казва: ”Гимнастиката на мускулите е гимнастика на нервната система”.
Влиянието на ума върху тялото и на тялото върху ума са неделими. Мозъкът и нервната система са господстващите механизми в тялото. Във всички последни проучвания се стига до съгласието, че умът има последната дума, но физическите състояния постепенно въздействат върху нервната система и с това пряко повлияват душевното състояние.
Душевното здраве следователно е продукт на добри мисли и чувства, излъчващи се от един ясен ум, свързан със здраво тяло и двете функциониращи във върхова максимална ефективност.
Душевното здраве в по-широкия смисъл предполага една степен на щастие и удовлетворение при условия, които гарантират такова състояние на ума и капацитет за създаване на задоволителни лични и социални отношения. /Енциклопедия Британика, том 15,262 с./
Ето няколко съвета за да бъдем в добро настроени е душевен комфорт:
1. Пази се от лоши мисли и чувства.
2. Да бъдем оптимисти и да се научим да се смеем,смехът е по-добър от всякакво лекарство и лечение.
Факторите,увеличаващи умствената ни ефективност са :
- Физическо благосъстояние-регулиран живот с достатъчно храна и движение,почивка,развлечение и сън.
- Душевно благосъстояние-подтискане на ненужни и отрицателни емоции,отношения и становища.Необходимо е подбудите и стимулите да са в пълно съгласие с непосредствената дейност.
- Бодрото телесно разположение обикновено оказва за умствено и душевно разположение.
- Тялото е единственото средство, чрез което умът и душата се развиват за изграждане на характера.
- Всеки накърняващ здравето навик се отразява върху ума.
Всичко, което намалява физическите сили, отслабва ума и намалява способността му да прави разлика между добро и зло. Ние ставаме по-малко способни да избираме доброто и имаме по-малко волева сила да извършваме това, което знаем, че е добро.
[break]
Как да придобием максимално душевно и умствено здраве?
- Подходящото време за сън, почивка и упражняване са съществено необходими за здравето на тялото и ума.
- Извършването на физическа работа, а също и практикуването на една разумна система от физически упражнения трябва да се съчетае с умствена работа, за да се поддържа равновесието на ума,за да има хармонично развитие на силите ни.
Ето обобщение на въздействието на системното упражняване на централната нервна система,
1. Подобрява се силата, подвижността и уравновесеността на основните нервни процеси /възбуждане и задържане/, които стават по-концентрирани, а взаимоотношенията между тях по-точни. Това води до положителни изменения на типа висша нервна дейност и нормализиране на коровата невродинамика,в случай, че е нарушена.
2. Повищават се възбудимостта и лабилността на нервните клетки.
3. Подобрява се дейността на анализаторите и се усъвършенства аналитичната способност на кората на главния мозък. Подобрява се способността за определяне на отрицателните дразнители, усъвършенства се диференциращото задържане, намаляват се явленията на последователно задържане.
4. Повишената възбудимост на кората на главния мозък /КГМ/ улеснява протичането на условните процеси, допринася за възстановяване на угасналите рефлекси. Физическите упражнения подсилват и поддържат нервните пътища. Това е главната причина за нормализирането на ред увредени функции при отделните заболявания.
5. КГМ се обогатява с много нови условни рефлекси, което води до усъвършенстване на нейните регулаторни механизми, изграждат се нови координации. Това влияе за нормализиране на нарушените функции, за преустройство на нервните центрове, за формиране на нови функции.
6. Създават се нови доминанти /доминиращи нервни центрове/, което може да послужи за разрушаване на патологичните доминанти и доизиграе решителна роля при оздравяването.
7. Потискат се патологичните рефлекси. Разрушават се патологичните динамични стереотипи, укрепват се приспособителните механизми.
8. Подобрява се трофичната функция на нервната система,което предизвиква ускоряване на регенеративните процеси.Стимулира се функционалното преустройство,подобрява се обратното развитие на отоците,подпомага се запазването на оцелелите при възпаление клетки.
9. Усъвършенстват се нервно-моторните отношения, съкращава се латентният период на двигателната реакция - резултат от повишената възбудимост и лабилност на нервно-мускулната система.
10. При по-тренираните по време на физическа работа е налице по-точно протичане на нервните процеси,по-бързо реагиране.
При продължителното обездвижване основните нервни процеси отслабват и се разстройват. Нервните клетки стават инертни.
Дейността на главния мозък отслабва. В неговата кора преобладават задръжаните процеси, липсва необходимата възбудимост, налице са вялост и хипотония. Безусловните рефлекси избледняват, а условните могат да стигнат до пълно угасване.
Трофичната функция на нервната система е нарушена. Появяват се и разстройства в психоемоционалната сфера: влошаване на самочувствието и настроението, лесна радразнимост, нежелание за работа, напрегнатост, немотивирани страхове и други.
[break]
Обездвижването има пагубно въздействие. Времето, в което живеем е най-динамичното от всички времена, а пък милиони възрастни, но и деца, юноши и младежи страдат от “мускулен глад”. Тогава какво трябва да направим? Как да противодействаме на вредните влияния на хиподинамията?
На този тревожен въпрос науката дава категоричен отговор: чрез движение , чрез активна двигателна дейност.
Кр. Кръстев и Ц. Миков смятат, че в 99% от хората не са дълголетни поради:
1. Непознаване добре на факторите,които стимулират растежа, физическото и функционалното укрепване на човека. Известните и необходими фактори на здравето в повечето случаи хората, не прилагат в своя живот, докато се чувстват здрави.
2. Недобро познаване на вредните фактори за здравето, а познатите не винаги се отбягват.
3. Има фактори на здравето /положителни и отрицателни/, които са от социален характер. Не винаги използването на положителните и отбягването на отрицателните е във възможностите на отделния човек.
Авторите пишат, че най-голямата бариера за хората от нашето общество, в което социалните проблеми нарастват, е безразличието на здравия човек към собственото му здраве.
Столетниците са хора като всички други. Те са добре развити физически, бодри и в късните години на живота си. Характерна е тяхната жизненост и духовитост. Изследванията на кръвта, както и другите проби се оказват нормални, като у останалите хора. Характерна е добрата сърдечна работоспособност и сравнително малките за възрастта атеросклеротични промени. При всички столетници преобладава млечната и зеленчукова храна,тези хора се трудят на открито, на чист въздух като земеделци или скотовъдци.
четвъртък, 1 юли 2010 г.
Невро Лингвистично Програмиране (НЛП), Хипноза и Хипнотерапия
Някои хора наистина имат дарбата да спят дълбоко и само
няколко часа сън им стигат. Те са щастливци! Хроничното безсъние обаче е
нещо наистина много болезнено, сериозно увреждащо здравето и
психосоциалното функциониране. Особено ако се носи дълги години! То
буквално "пие" човека, изсмуква потенциала му чрез невронното и
ендокринното претоварване, което причинява. Често непреживелите хронично
безсъние, пък били те и лекари или психотерапевти, ще дават съвети за
релаксация, за отпускане на съзнанието (медитация) и т.н. Това са добри
съвети и в добра насока. Но често дори релаксирайки се, дори лягащ си
спокоен и щастлив, инсомниакът или заспива трудно, или се буди в три
през нощта (примерно) или има крайно плитък и некачествен сън.
Поведенческите терапевти насочват към обуславяне на навик за сън -
лягане в определено време, отпускащи упражнения преди лягането, които
мозъкът се научава да свързва с последващ сън, използване на леглото
само за сън... Това също са полезни насоки и в правилна посока. При
някои са достатъчни. При други обаче безсънието продължава да бъде
задействано и поддържано, дори външните психични слоеве да са чисти. Зад
тях има една генерализирана тревожност, която кара мозъка (или
обратното, мозъкът я задейства) да застане нащрек, включва се едно
базисно напрежение, което стартира инсомнията. Интересното е, че това
базисно напрежение е колкото психично, толкова и неврологично и достъпът
до него и промяната му никак не е лесна. Защото то е базова
характеристика на личността.
Моите наблюдения (извън гореспоменатите техники и методи) са, че това, което наистина действа при безсъние, е:
- Редовен и качествен сексуален живот - наистина редовен, ритмичен, с качествени, силни и продължителни оргазми. В тази насока чудесна е практиката на свещена сексуалност, при която оргазмът се овладява и култивира. Сексът, а още повече свещената сексуалност водят до директни биохимични, неврални и психични мощни промени. Сънят се нормализира.
- Хипнотерапия - опитът ми показва, че аналитично ориентираните терапии практически нямат достъп до по-дълбинните психични пластове. не че са лоши, просто е факт. В тази връзка много по-подходящ е структурираният, много по-кратък и систематичен анализ на когнитивната терапия - това има място. Но при сериозно и упорито безсъние не е достатъчно! Хипнотерапията разкрива достъп до психични, а и мозъчни състояния и режим на функциониране, много близки до съня (но тук съзнанието е будно). Хипнозата може да се нарече "водено осъзнато сънуване', "воден транс" (нека думичката не плаши - това е просто едно приятно потъване във вътрешната субективност), "водена медитация"... При хипнотерапията се прониква по-дълбоко, а въздействието е далеч по-мощно и ефективно. Разбира се, за да работи, е нужна кооперация, желание за случването и, съдействие в научаване ролята на хипнотизиран. Защото това съдействие е само отговор на собственото очакване за здраве и получаване на помощ, а терапевтът е седнал там, за да помогне. Иска се доверие и вяра, за да е ефективна хипнозата - тогава безсънието си отива! Вярата е преди всичко вяра в себе си, а терапевтът е виждан само като помощник на нас самите!
- Спиране на кафето, практика на йога, дишане, автохипноза (медитация), спорт, работа върху характера и промяната му в толерантен, по-мек и благ, приемащ и мъдър такъв. Едно доверяване на мъдростта на живота и хората (дълбоката, зад външните роли и маски). Смекчаване резкостта на движенията, походката и речта и превръщането им в по-плавни, нежни и спокойни, малко по-забавени, но пълни вместо с невротичност, с мекота и релаксация - това е една динамична релаксация, динамичен тай чи чуан в ежедневието. Говорът по-бавен и релаксиран. Едно често осъзнаване на тялото и съзнателно "смъкване" на напреженията в диафрагната, раменете и врата, цялото тяло (релаксация).
Моите наблюдения (извън гореспоменатите техники и методи) са, че това, което наистина действа при безсъние, е:
- Редовен и качествен сексуален живот - наистина редовен, ритмичен, с качествени, силни и продължителни оргазми. В тази насока чудесна е практиката на свещена сексуалност, при която оргазмът се овладява и култивира. Сексът, а още повече свещената сексуалност водят до директни биохимични, неврални и психични мощни промени. Сънят се нормализира.
- Хипнотерапия - опитът ми показва, че аналитично ориентираните терапии практически нямат достъп до по-дълбинните психични пластове. не че са лоши, просто е факт. В тази връзка много по-подходящ е структурираният, много по-кратък и систематичен анализ на когнитивната терапия - това има място. Но при сериозно и упорито безсъние не е достатъчно! Хипнотерапията разкрива достъп до психични, а и мозъчни състояния и режим на функциониране, много близки до съня (но тук съзнанието е будно). Хипнозата може да се нарече "водено осъзнато сънуване', "воден транс" (нека думичката не плаши - това е просто едно приятно потъване във вътрешната субективност), "водена медитация"... При хипнотерапията се прониква по-дълбоко, а въздействието е далеч по-мощно и ефективно. Разбира се, за да работи, е нужна кооперация, желание за случването и, съдействие в научаване ролята на хипнотизиран. Защото това съдействие е само отговор на собственото очакване за здраве и получаване на помощ, а терапевтът е седнал там, за да помогне. Иска се доверие и вяра, за да е ефективна хипнозата - тогава безсънието си отива! Вярата е преди всичко вяра в себе си, а терапевтът е виждан само като помощник на нас самите!
- Спиране на кафето, практика на йога, дишане, автохипноза (медитация), спорт, работа върху характера и промяната му в толерантен, по-мек и благ, приемащ и мъдър такъв. Едно доверяване на мъдростта на живота и хората (дълбоката, зад външните роли и маски). Смекчаване резкостта на движенията, походката и речта и превръщането им в по-плавни, нежни и спокойни, малко по-забавени, но пълни вместо с невротичност, с мекота и релаксация - това е една динамична релаксация, динамичен тай чи чуан в ежедневието. Говорът по-бавен и релаксиран. Едно често осъзнаване на тялото и съзнателно "смъкване" на напреженията в диафрагната, раменете и врата, цялото тяло (релаксация).
Как да се справим с вегетативната дистония
Дистония, невроза на сърцето, респираторна
невроза, ангионевроза - много наименования на едно и също състояние. Да,
състояние, а не болест, защото при него няма никакви органични
изменения в органите.
Пълно
“безредие” във вегетативната нервна система е основна причина за
многобройните страдания на хората с такава диагноза.
Как да се помогне на болен, който се оплаква от задъхване и недостиг на въздух, ако няма никакви проблеми с дихателната система? Какви лекарства да се предпишат на човек, който описва всички симптоми на сърдечния пристъп, но има абсолютно здраво сърце?
Основната причина за многобройните страдания на хората с вегетативно-съдова дистония се заключава в едно: разногласие и безредие в самата вегетативна нервна система. Тази система играе много важна роля в нашия организъм, дори ще я наречем “административна”. Тя контролира и управлява всички процеси в жизнеността и функциите на всички органи. Когато трябва, вегетативната нервна система ни мобилизира за борба със стресовете. Или обратното - дава ни команда “свободно”.
Ако обаче този строен, но много фин и чувствителен механизъм се разцентрова, тогава настъпва пълна неразбория. Двата дяла на вегетативната система се включват в работа тогава, когато им хрумне, когато сметнат за добре.
В такъв случай дори едно банално пътуване с градския транспорт може да ви се отрази като истинска катастрофа. В ситуация, изискваща повишена концентрация на вниманието, се случва точно обратното - съвсем не на място настъпва апатия и потиснатост.
Обърнете внимание на симптомите. те могат да отровят живота ви
Вярно, че вегетоневрозата не е болест, но симптомите могат значително да отровят живота на страдащите. Понякога се стига до там човек да се превърне в доброволен затворник в собствения си дом. Той ужасно се страхува да напусне пределите на дома си. Страда от чувствителност към промените на времето. Всъщност това е първият сигнал на организма за настъпилото безредие, както го нарекохме, в тази чувствителна нервна регулация.
Ето кои са признаците:
- настъпват периоди на влошаване на паметта, когато е трудно човек да се съсредоточи;
- състояние, при което човек се облива ту в горещи, ту в студени вълни;
- усещания ту за рязък прилив на сили, ту за ужасна умора дори и при най-малко натоварване;
- сухота в устата, треперене на ръцете или клепачите при вълнение и притеснение;
- изпотяване на дланите и стъпалата;
- проблеми със съня в стресови ситуации;
- постоянно леко повишена или понижена температура на тялото;
- чести колебания на кръвното налягане, задъхване;
- главозамайване и прилошаване при навеждане на главата;
- рязко влошаване на настроението и внезапно връхлитащо чувство за безпомощност.
Паническите атаки са един от най-болезнените етапи в развитието на дистонията
Следващият етап от развитието на болестта е появяването на т.нар. панически атаки. Те се проявяват с внезапно учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане, задъхване. Болните развиват чувство за страх от смъртта или страх да не изгубят ума си. Възможни са странични симптоми от страна на стомашно-чревния тракт. Например подуване на корема, стомашно-чревно разстройство. Често пристъпите са през нощта. Ако тези пристъпи станат редовни, това се отразява много силно на качеството на живот на болния. И независимо от факта, че сама по себе си вегетативно-съдовата дистония не е опасна за организма, тя трябва задължително да се лекува. И то колкото може по-рано.
Пристъпите при това състояние са два вида. В единия случай човекът е обзет от апатия и пълна отпадналост. Във втория точно обратното - възникват много остри пристъпи, съпроводени със силна тревога. Затова те се наричат панически атаки.
Има и други видове пристъпи, когато кръвното налягане се понижава, сърцето бие по-рядко, човек не може да диша нормално и потъва в сън.
На страдащия от това състояние трябва да му се осигури максимален покой. За него са вредни ярката светлина, шумът, гръмките гласове
Във всеки случай на дистония на страдащия трябва да се осигури максимален покой. Ярката светлина, шумът, гръмките гласове - всичко това може да влоши състоянието на болния.
Необходимо е да му се даде успокоително средство - може настойка от валериана или божур. А също и корвалол. Ако тези мерки не са достатъчни и пристъпът не преминава, по-добре извикайте “Бърза помощ”. Между другото, може и да не сме го споменавали досега, но вегетативната дистония се проявява още в най-ранно детство, защото в основата на болестта лежи наследствената дисфункция на специфичните вегетативни центрове в главния мозък. С годините получената по наследство “слабост” само се задълбочава.
Обаче причина за срив във вегетативната система може да стане и хроничният стрес, някаква сериозна болест, прекаленото физическо натоварване, силните емоционални сътресения.
Не на последно място като причина за това състояние подреждаме болестите - неврологичните, психичните, ендокринните. А до срив в нервната регулация понякога водят и тежките инфекции като грип, също така черепно-мозъчните травми и другите заболявания, изтощаващи организма.
Страдащите от дистония трябва да се изследват. Защото симптомите много си приличат с тези на други, много опасни заболявания на вътрешните органи. Тези изследвания трябва задължително да включват електроенцефалография. Това е изследване на кръвотока в магистралните артерии на главата. Следва дуплексното сканиране на кръвоносните съдове, ултразвукова доплерография, реоенцефалография. Тези изследвания със сложни наименования помагат да се изследват кръвоносните съдове на главния мозък, както и да се определи състоянието на стените и спектъра на кръвотока.
Но най-съвременният и информативен метод за изследване на главния мозък е магнитно-резонансната томография. Този метод позволява да се визуализират всички структури в главния мозък. И с голяма вероятност се прогнозира възникването на нарушения в мозъка и съдовете в ранни етапи от заболяването.
Също така е необходимо изследване на хормоналния фон. Защото и при някои ендокринни заболявания се проявяват симптоми, сходни с тези при вегетосъдова дистония.
Предписаното от лекаря лечение няма да струва пукната пара, ако сами не направите усилия да контролирате своите страхове
Лекарят обикновено предписва препарати, които да повлияят на съдовия тонус, да подобрят мозъчното кръвообращение и да понижат възбудимостта на болния. Може да посъветва да се подложите на ултразвук, иглотерапия, азеротерапия, масаж, кислородни и радонови бани, лечебен душ. Но трябва да разберете едно: всички тези средства няма да струват и пукната пара, докато сами не се научите да контролирате своите страхове. Ненапразно навремето Теодор Рузвелт е казал, че “страхът е единственото, от което трябва да се страхуваме”.
Затова наред с медикаментозното лечение с антидепресанти и успокоителни препарати, лекарите предписват и допълнителни сеанси по психотерапия. Задачата на психиатъра е да изтласка от подсъзнанието човешките страхове, комплекси и неврози. И най-вече да научи болния да ги контролира.
Понякога е достатъчно просто да разберете самите себе си, да решите вътрешните си конфликти и така ще се отървете веднъж завинаги от мъчителните симптоми на вегетоневрозата. Изключително важна е работата на пациента над самия себе си. При вегетативно-съдова дистония е крайно необходимо да си осигурите здрав сън и редовни физически упражнения - особено плуване и контрастен душ. И, разбира се, откажете се от пушенето и алкохола.
ВНИМАНИЕ!
Често хората се страхуват, че поредният пристъп ще ги докара най-сетне до инфаркт или инсулт, толкова са страдали, че друго не ги очаква. Но този страх е напълно безпочвен. Експериментално е доказано, че при здраво сърце такива пристъпи играят ролята на своеобразна гимнастика за сърдечния мускул.
Няколко лесни упражнения облекчават състоянието
Дори и най-съвременното, грамотно подбрано лечение няма да помогне, ако страдащият от вегетосъдова дистония човек не се научи да се отпуска. Няма да се уморим да го повтаряме. Това е най-важно. Приемете го като задължително условие.
Ето например как правилно трябва да дишате: на “едно” вдишайте не дълбоко, а на “две-три” издишайте дълбоко. При вдишване изпъчвайте корема, а при издишване го стягайте. Този тип дишане е направо лековито, нарича се диафрагмално. То подобрява кръвоснабдяването на белите дробове и сърцето и по един изключителен начин понижава вътрешното напрежение.
За достигане на желаното облекчение помага и специалната гимнастика. Тя позволява последователно, а след това и едновременно да се отпуснат мускулите на челото, лицето, шията, раменете гърба.
Как да се помогне на болен, който се оплаква от задъхване и недостиг на въздух, ако няма никакви проблеми с дихателната система? Какви лекарства да се предпишат на човек, който описва всички симптоми на сърдечния пристъп, но има абсолютно здраво сърце?
Основната причина за многобройните страдания на хората с вегетативно-съдова дистония се заключава в едно: разногласие и безредие в самата вегетативна нервна система. Тази система играе много важна роля в нашия организъм, дори ще я наречем “административна”. Тя контролира и управлява всички процеси в жизнеността и функциите на всички органи. Когато трябва, вегетативната нервна система ни мобилизира за борба със стресовете. Или обратното - дава ни команда “свободно”.
Ако обаче този строен, но много фин и чувствителен механизъм се разцентрова, тогава настъпва пълна неразбория. Двата дяла на вегетативната система се включват в работа тогава, когато им хрумне, когато сметнат за добре.
В такъв случай дори едно банално пътуване с градския транспорт може да ви се отрази като истинска катастрофа. В ситуация, изискваща повишена концентрация на вниманието, се случва точно обратното - съвсем не на място настъпва апатия и потиснатост.
Обърнете внимание на симптомите. те могат да отровят живота ви
Вярно, че вегетоневрозата не е болест, но симптомите могат значително да отровят живота на страдащите. Понякога се стига до там човек да се превърне в доброволен затворник в собствения си дом. Той ужасно се страхува да напусне пределите на дома си. Страда от чувствителност към промените на времето. Всъщност това е първият сигнал на организма за настъпилото безредие, както го нарекохме, в тази чувствителна нервна регулация.
Ето кои са признаците:
- настъпват периоди на влошаване на паметта, когато е трудно човек да се съсредоточи;
- състояние, при което човек се облива ту в горещи, ту в студени вълни;
- усещания ту за рязък прилив на сили, ту за ужасна умора дори и при най-малко натоварване;
- сухота в устата, треперене на ръцете или клепачите при вълнение и притеснение;
- изпотяване на дланите и стъпалата;
- проблеми със съня в стресови ситуации;
- постоянно леко повишена или понижена температура на тялото;
- чести колебания на кръвното налягане, задъхване;
- главозамайване и прилошаване при навеждане на главата;
- рязко влошаване на настроението и внезапно връхлитащо чувство за безпомощност.
Паническите атаки са един от най-болезнените етапи в развитието на дистонията
Следващият етап от развитието на болестта е появяването на т.нар. панически атаки. Те се проявяват с внезапно учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане, задъхване. Болните развиват чувство за страх от смъртта или страх да не изгубят ума си. Възможни са странични симптоми от страна на стомашно-чревния тракт. Например подуване на корема, стомашно-чревно разстройство. Често пристъпите са през нощта. Ако тези пристъпи станат редовни, това се отразява много силно на качеството на живот на болния. И независимо от факта, че сама по себе си вегетативно-съдовата дистония не е опасна за организма, тя трябва задължително да се лекува. И то колкото може по-рано.
Пристъпите при това състояние са два вида. В единия случай човекът е обзет от апатия и пълна отпадналост. Във втория точно обратното - възникват много остри пристъпи, съпроводени със силна тревога. Затова те се наричат панически атаки.
Има и други видове пристъпи, когато кръвното налягане се понижава, сърцето бие по-рядко, човек не може да диша нормално и потъва в сън.
На страдащия от това състояние трябва да му се осигури максимален покой. За него са вредни ярката светлина, шумът, гръмките гласове
Във всеки случай на дистония на страдащия трябва да се осигури максимален покой. Ярката светлина, шумът, гръмките гласове - всичко това може да влоши състоянието на болния.
Необходимо е да му се даде успокоително средство - може настойка от валериана или божур. А също и корвалол. Ако тези мерки не са достатъчни и пристъпът не преминава, по-добре извикайте “Бърза помощ”. Между другото, може и да не сме го споменавали досега, но вегетативната дистония се проявява още в най-ранно детство, защото в основата на болестта лежи наследствената дисфункция на специфичните вегетативни центрове в главния мозък. С годините получената по наследство “слабост” само се задълбочава.
Обаче причина за срив във вегетативната система може да стане и хроничният стрес, някаква сериозна болест, прекаленото физическо натоварване, силните емоционални сътресения.
Не на последно място като причина за това състояние подреждаме болестите - неврологичните, психичните, ендокринните. А до срив в нервната регулация понякога водят и тежките инфекции като грип, също така черепно-мозъчните травми и другите заболявания, изтощаващи организма.
Страдащите от дистония трябва да се изследват. Защото симптомите много си приличат с тези на други, много опасни заболявания на вътрешните органи. Тези изследвания трябва задължително да включват електроенцефалография. Това е изследване на кръвотока в магистралните артерии на главата. Следва дуплексното сканиране на кръвоносните съдове, ултразвукова доплерография, реоенцефалография. Тези изследвания със сложни наименования помагат да се изследват кръвоносните съдове на главния мозък, както и да се определи състоянието на стените и спектъра на кръвотока.
Но най-съвременният и информативен метод за изследване на главния мозък е магнитно-резонансната томография. Този метод позволява да се визуализират всички структури в главния мозък. И с голяма вероятност се прогнозира възникването на нарушения в мозъка и съдовете в ранни етапи от заболяването.
Също така е необходимо изследване на хормоналния фон. Защото и при някои ендокринни заболявания се проявяват симптоми, сходни с тези при вегетосъдова дистония.
Предписаното от лекаря лечение няма да струва пукната пара, ако сами не направите усилия да контролирате своите страхове
Лекарят обикновено предписва препарати, които да повлияят на съдовия тонус, да подобрят мозъчното кръвообращение и да понижат възбудимостта на болния. Може да посъветва да се подложите на ултразвук, иглотерапия, азеротерапия, масаж, кислородни и радонови бани, лечебен душ. Но трябва да разберете едно: всички тези средства няма да струват и пукната пара, докато сами не се научите да контролирате своите страхове. Ненапразно навремето Теодор Рузвелт е казал, че “страхът е единственото, от което трябва да се страхуваме”.
Затова наред с медикаментозното лечение с антидепресанти и успокоителни препарати, лекарите предписват и допълнителни сеанси по психотерапия. Задачата на психиатъра е да изтласка от подсъзнанието човешките страхове, комплекси и неврози. И най-вече да научи болния да ги контролира.
Понякога е достатъчно просто да разберете самите себе си, да решите вътрешните си конфликти и така ще се отървете веднъж завинаги от мъчителните симптоми на вегетоневрозата. Изключително важна е работата на пациента над самия себе си. При вегетативно-съдова дистония е крайно необходимо да си осигурите здрав сън и редовни физически упражнения - особено плуване и контрастен душ. И, разбира се, откажете се от пушенето и алкохола.
ВНИМАНИЕ!
Често хората се страхуват, че поредният пристъп ще ги докара най-сетне до инфаркт или инсулт, толкова са страдали, че друго не ги очаква. Но този страх е напълно безпочвен. Експериментално е доказано, че при здраво сърце такива пристъпи играят ролята на своеобразна гимнастика за сърдечния мускул.
Няколко лесни упражнения облекчават състоянието
Дори и най-съвременното, грамотно подбрано лечение няма да помогне, ако страдащият от вегетосъдова дистония човек не се научи да се отпуска. Няма да се уморим да го повтаряме. Това е най-важно. Приемете го като задължително условие.
Ето например как правилно трябва да дишате: на “едно” вдишайте не дълбоко, а на “две-три” издишайте дълбоко. При вдишване изпъчвайте корема, а при издишване го стягайте. Този тип дишане е направо лековито, нарича се диафрагмално. То подобрява кръвоснабдяването на белите дробове и сърцето и по един изключителен начин понижава вътрешното напрежение.
За достигане на желаното облекчение помага и специалната гимнастика. Тя позволява последователно, а след това и едновременно да се отпуснат мускулите на челото, лицето, шията, раменете гърба.
Комбинирани препарати
Alcosin
Състав:
Атропинов
сулфат 0.5 мг., Кодеинов фосфат 20 мг., Прометазинов хидрохлорид 1.5
мг. в 1 ампула от 2 мл. или в 1 таблетка.
Действие
Мощна спазмоаналгетична комбинациЯ по
обезболЯваща активност сравнима с действието на морфина, с това
предимство, че опасността от пристрастЯване е много по-малка.
Притежава сънотворно действие.
ПоказаниЯ:
Остри болезнени състоЯниЯ придружени или не
от спазми, следоперативни болки.
Странични реакции:
ХипотониЯ,
странични реакции от наличието на атропин в състава му.
Дозировка:
Парентерално
подкожно или мускулно по 1 ампула. 3-4 пъти дневно.
Ако е необходима
венозна апликациЯ тЯ трЯбва да се извършва бавно и в легнало за болниЯ
положение.
Опаковка: Ампули 2 мл.; Таблетки по 20 бр.
Bellonal
Състав:
Тотални
алкалоиди на Atropa Belladona 0.25 мг. и Phenobarbitalum 5 мг. в 1 табл.
Действие
Комбиниран
препарат със спазмолитично и седативно действие.
ПоказаниЯ:
СъстоЯниЯ
на повишена психична и вазомоторна възбудимост, артралгиЯ, състоЯниЯ на
страх и възбуда при стенокардиЯ, периферни съдови спазми, Язвена
болест, гладкомускулни колики, тенезми, мигрена, бронхиална астма,
паркинсонов синдром, хореЯ, епилепсиЯ, повръщане при бременни, морска
болест.
Дозировка:
Вътрешно при възрастни-средно 1-3 таблетка
дневно, като се започва с 1/2 табл. 2-3 пъти дневно и дозата постепенно
се увеличава според нуждата
Деца до 5 г. 1/4-1 т. дневно, от 5 -10 г.
1/2-2 т. дневно.
Опаковка: Табл. оп. по 20 бр.
Bromatropin
Състав:
Атропинов
сулфат 0.5 мг. или 1 мг., Натриев и Калциев бромид по 500 мг.,
редестилирана вода до 10 мл. във всЯка ампула.
Действие
Спазмолитично и седативно.
ПоказаниЯ:
Спазми
на гладкомускулни органи, спастичен запек, тенезми, Язвена болест,
гладкомускулни колики.
Странични реакции:
Както при
употребата на атропин.
Дозировка:
Само венозно 1/2-1 ампула. 1 път дневно в
продължение на 10-20 дни.
Опаковка: Ампули. 0.5 %-10 мл.; Ампули 1%- 10 мл.
Buscolysin compositum
Състав:
Ампулната
лекарствена форма съдържа: Хиосцин (Бусколизин) 20 мг., Аналгин 2.5
грама в 1 амп.
Таблетната лекарствена форма съдържа
Бусколизин 10 мг., Аналгин 250 мг.
Суппозиториите съдържат Бусколизин 10 мг.,
Аналгин 1 грам в 1 суппозиториЯ.
Действие
КомбинациЯта
има спазмоаналгетична активност.
ПоказаниЯ:
Тежки
спастични болкови състоЯниЯ на храносмилателната система, жлъчни и
бъбречни колики, дисменориЯ и други тежки спастични състоЯниЯ на
женските полови органи.
ПротивопоказаниЯ:
Да
не се приема от деца до 1 г.
Дозировка:
Орално-1-3
др. до преминаване на болката.
Парентерално-1 ампула бавно венозно или
дълбоко мускулно 2-3 пъти дневно.
Ректално-1-3 суппозитории дневно.
Опаковка: Ампули 5 мл.; Филм таблетки опаковки по 10 бр.;
Суппозитории оп. по 6 броЯ.
Euspasmin
Състав:
Таблетки:
Папаверин 40 мг., Атропин 0.2 мг., Фенобарбитал 15 мг., Амидофен 150
мг. в 1 таблетка.
Суппозитории:
- Еупаверин 40 мг., Атропин 0.5 мг., Кодеин
10 мг., Фенобарбитал 20 мг., Амидофен 150 мг. в 1 суппозиториЯ за
възрастни.
= Еупаверин 30 мг., Атропин 0.1 мг.,
Фенобарбитал 7.5 мг., Амидофен 75 мг. в 1 суппозиториЯ за деца
Действие
Комбиниран
препарат със спазмо-аналгетично, седативно и антипиретично действие.
ПоказаниЯ:
Спастични
заболЯваниЯ на гладкомускулните органи, колики, ангина пекторис,
полакиуриЯ, спастична кашлица, функционални лабиринтни смущениЯ,
бронхиална астма.
Дозировка:
ВЪТРЕШНО
При възрастни, орално по 1 таблетка дневно
след хранене или ректално по 1 суппозиториЯ, ако се наложи нЯколко пъти
дневно.
При деца: ректално 1-2 суппозитории дневно в
зависимост от естеството на заболЯването.
Опаковка: Суппозитории за възрастни по 6 бр.; Суппозитории за деца
по 6 бр.; Таблетки по 20 броЯ.
Dolyspan
Състав:
Скополамин
20 мг., бусколизин 10 мг., аналгин 300 мг. в 1 таблетка, ампула или
суппозиториЯ.
Действие
Спазмо-аналгетик, спазмолитичната комбинациЯ
е около 5 пъти по-силна от тази на папаверин и 2 пъти превъзхожда тази
на спазмокалм.
ПоказаниЯ:
Аналогични на останалите спазмо-аналгетици.
Дозировка
Парентерално подкожно или мускулно по 1 амп.
2-3 пъти дневно.
Ректално, по 1-2 свещички дневно.
Орално, 1
таблетка 2-3 пъти дневно.
Опаковка:Ампули 1 мл.; Филм таблетки; Суппозитории.
Абонамент за:
Публикации (Atom)