вторник, 13 юли 2010 г.

Диета

Изглежда има вещество което разгражда серотонина бързо. А когато съм на диета от овесена каша това вещество липсва и концентрациата на серотонин се покачва.

петък, 9 юли 2010 г.

Психотропни средства

Психотропни средства

Как да постигнем максимално душевно и умствено здраве

Ефектът от упражненията за душевно равновесие върху нашето физическо здраве. Какво е необходимо за достигането на максимален душевен и умствен капацитет и перфектна кондиция.

Движението е жизнена необходимост на човешкия организъм, защото органите и системите се нуждаят от функциониране. Обездвижването забавя всички функции на организма.


Активността на двигателната система стимулира вътрешните движения на всички течности до равнището на микродвиженията – осцилациите на клетката. В организма всичко пулсира – от молекулата на водата до мускула.


Активното движение е най-могъщото средство за комплексно въздействие върху организма. Френският физиолог Дюбоа Реймон казва: ”Гимнастиката на мускулите е гимнастика на нервната система”.


Влиянието на ума върху тялото и на тялото върху ума са неделими. Мозъкът и нервната система са господстващите механизми в тялото. Във всички последни проучвания се стига до съгласието, че умът има последната дума, но физическите състояния постепенно въздействат върху нервната система и с това пряко повлияват душевното състояние.


Душевното здраве следователно е продукт на добри мисли и чувства, излъчващи се от един ясен ум, свързан със здраво тяло и двете функциониращи във върхова максимална ефективност.


Душевното здраве в по-широкия смисъл предполага една степен на щастие и удовлетворение при условия, които гарантират такова състояние на ума и капацитет за създаване на задоволителни лични и социални отношения. /Енциклопедия Британика, том 15,262 с./


Ето няколко съвета за да бъдем в добро настроени е душевен комфорт:


1. Пази се от лоши мисли и чувства.


2. Да бъдем оптимисти и да се научим да се смеем,смехът е по-добър от всякакво лекарство и лечение.


Факторите,увеличаващи умствената ни ефективност са :


- Физическо благосъстояние-регулиран живот с достатъчно храна и движение,почивка,развлечение и сън.


- Душевно благосъстояние-подтискане на ненужни и отрицателни емоции,отношения и становища.Необходимо е подбудите и стимулите да са в пълно съгласие с непосредствената дейност.


- Бодрото телесно разположение обикновено оказва за умствено и душевно разположение.


- Тялото е единственото средство, чрез което умът и душата се развиват за изграждане на характера.


- Всеки накърняващ здравето навик се отразява върху ума.


Всичко, което намалява физическите сили, отслабва ума и намалява способността му да прави разлика между добро и зло. Ние ставаме по-малко способни да избираме доброто и имаме по-малко волева сила да извършваме това, което знаем, че е добро.


[break]


Как да придобием максимално душевно и умствено здраве?


- Подходящото време за сън, почивка и упражняване са съществено необходими за здравето на тялото и ума.


- Извършването на физическа работа, а също и практикуването на една разумна система от физически упражнения трябва да се съчетае с умствена работа, за да се поддържа равновесието на ума,за да има хармонично развитие на силите ни.


Ето обобщение на въздействието на системното упражняване на централната нервна система,


1. Подобрява се силата, подвижността и уравновесеността на основните нервни процеси /възбуждане и задържане/, които стават по-концентрирани, а взаимоотношенията между тях по-точни. Това води до положителни изменения на типа висша нервна дейност и нормализиране на коровата невродинамика,в случай, че е нарушена.


2. Повищават се възбудимостта и лабилността на нервните клетки.


3. Подобрява се дейността на анализаторите и се усъвършенства аналитичната способност на кората на главния мозък. Подобрява се способността за определяне на отрицателните дразнители, усъвършенства се диференциращото задържане, намаляват се явленията на последователно задържане.


4. Повишената възбудимост на кората на главния мозък /КГМ/ улеснява протичането на условните процеси, допринася за възстановяване на угасналите рефлекси. Физическите упражнения подсилват и поддържат нервните пътища. Това е главната причина за нормализирането на ред увредени функции при отделните заболявания.


5. КГМ се обогатява с много нови условни рефлекси, което води до усъвършенстване на нейните регулаторни механизми, изграждат се нови координации. Това влияе за нормализиране на нарушените функции, за преустройство на нервните центрове, за формиране на нови функции.


6. Създават се нови доминанти /доминиращи нервни центрове/, което може да послужи за разрушаване на патологичните доминанти и доизиграе решителна роля при оздравяването.


7. Потискат се патологичните рефлекси. Разрушават се патологичните динамични стереотипи, укрепват се приспособителните механизми.


8. Подобрява се трофичната функция на нервната система,което предизвиква ускоряване на регенеративните процеси.Стимулира се функционалното преустройство,подобрява се обратното развитие на отоците,подпомага се запазването на оцелелите при възпаление клетки.


9. Усъвършенстват се нервно-моторните отношения, съкращава се латентният период на двигателната реакция - резултат от повишената възбудимост и лабилност на нервно-мускулната система.


10. При по-тренираните по време на физическа работа е налице по-точно протичане на нервните процеси,по-бързо реагиране.


При продължителното обездвижване основните нервни процеси отслабват и се разстройват. Нервните клетки стават инертни.


Дейността на главния мозък отслабва. В неговата кора преобладават задръжаните процеси, липсва необходимата възбудимост, налице са вялост и хипотония. Безусловните рефлекси избледняват, а условните могат да стигнат до пълно угасване.


Трофичната функция на нервната система е нарушена. Появяват се и разстройства в психоемоционалната сфера: влошаване на самочувствието и настроението, лесна радразнимост, нежелание за работа, напрегнатост, немотивирани страхове и други.


[break]


Обездвижването има пагубно въздействие. Времето, в което живеем е най-динамичното от всички времена, а пък милиони възрастни, но и деца, юноши и младежи страдат от “мускулен глад”. Тогава какво трябва да направим? Как да противодействаме на вредните влияния на хиподинамията?


На този тревожен въпрос науката дава категоричен отговор: чрез движение , чрез активна двигателна дейност.


Кр. Кръстев и Ц. Миков смятат, че в 99% от хората не са дълголетни поради:


1. Непознаване добре на факторите,които стимулират растежа, физическото и функционалното укрепване на човека. Известните и необходими фактори на здравето в повечето случаи хората, не прилагат в своя живот, докато се чувстват здрави.


2. Недобро познаване на вредните фактори за здравето, а познатите не винаги се отбягват.


3. Има фактори на здравето /положителни и отрицателни/, които са от социален характер. Не винаги използването на положителните и отбягването на отрицателните е във възможностите на отделния човек.


Авторите пишат, че най-голямата бариера за хората от нашето общество, в което социалните проблеми нарастват, е безразличието на здравия човек към собственото му здраве.


Столетниците са хора като всички други. Те са добре развити физически, бодри и в късните години на живота си. Характерна е тяхната жизненост и духовитост. Изследванията на кръвта, както и другите проби се оказват нормални, като у останалите хора. Характерна е добрата сърдечна работоспособност и сравнително малките за възрастта атеросклеротични промени. При всички столетници преобладава млечната и зеленчукова храна,тези хора се трудят на открито, на чист въздух като земеделци или скотовъдци.

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Невро Лингвистично Програмиране (НЛП), Хипноза и Хипнотерапия

Някои хора наистина имат дарбата да спят дълбоко и само няколко часа сън им стигат. Те са щастливци! Хроничното безсъние обаче е нещо наистина много болезнено, сериозно увреждащо здравето и психосоциалното функциониране. Особено ако се носи дълги години! То буквално "пие" човека, изсмуква потенциала му чрез невронното и ендокринното претоварване, което причинява. Често непреживелите хронично безсъние, пък били те и лекари или психотерапевти, ще дават съвети за релаксация, за отпускане на съзнанието (медитация) и т.н. Това са добри съвети и в добра насока. Но често дори релаксирайки се, дори лягащ си спокоен и щастлив, инсомниакът или заспива трудно, или се буди в три през нощта (примерно) или има крайно плитък и некачествен сън. Поведенческите терапевти насочват към обуславяне на навик за сън - лягане в определено време, отпускащи упражнения преди лягането, които мозъкът се научава да свързва с последващ сън, използване на леглото само за сън... Това също са полезни насоки и в правилна посока. При някои са достатъчни. При други обаче безсънието продължава да бъде задействано и поддържано, дори външните психични слоеве да са чисти. Зад тях има една генерализирана тревожност, която кара мозъка (или обратното, мозъкът я задейства) да застане нащрек, включва се едно базисно напрежение, което стартира инсомнията. Интересното е, че това базисно напрежение е колкото психично, толкова и неврологично и достъпът до него и промяната му никак не е лесна. Защото то е базова характеристика на личността.

Моите наблюдения (извън гореспоменатите техники и методи) са, че това, което наистина действа при безсъние, е:

- Редовен и качествен сексуален живот - наистина редовен, ритмичен, с качествени, силни и продължителни оргазми. В тази насока чудесна е практиката на свещена сексуалност, при която оргазмът се овладява и култивира. Сексът, а още повече свещената сексуалност водят до директни биохимични, неврални и психични мощни промени. Сънят се нормализира.

-
Хипнотерапия - опитът ми показва, че аналитично ориентираните терапии практически нямат достъп до по-дълбинните психични пластове. не че са лоши, просто е факт. В тази връзка много по-подходящ е структурираният, много по-кратък и систематичен анализ на когнитивната терапия - това има място. Но при сериозно и упорито безсъние не е достатъчно! Хипнотерапията разкрива достъп до психични, а и мозъчни състояния и режим на функциониране, много близки до съня (но тук съзнанието е будно). Хипнозата може да се нарече "водено осъзнато сънуване', "воден транс" (нека думичката не плаши - това е просто едно приятно потъване във вътрешната субективност), "водена медитация"... При хипнотерапията се прониква по-дълбоко, а въздействието е далеч по-мощно и ефективно. Разбира се, за да работи, е нужна кооперация, желание за случването и, съдействие в научаване ролята на хипнотизиран. Защото това съдействие е само отговор на собственото очакване за здраве и получаване на помощ, а терапевтът е седнал там, за да помогне. Иска се доверие и вяра, за да е ефективна хипнозата - тогава безсънието си отива! Вярата е преди всичко вяра в себе си, а терапевтът е виждан само като помощник на нас самите!

- Спиране на кафето, практика на йога, дишане, автохипноза (медитация), спорт, работа върху характера и промяната му в толерантен, по-мек и благ, приемащ и мъдър такъв. Едно доверяване на мъдростта на живота и хората (дълбоката, зад външните роли и маски). Смекчаване резкостта на движенията, походката и речта и превръщането им в по-плавни, нежни и спокойни, малко по-забавени, но пълни вместо с невротичност, с мекота и релаксация - това е една динамична релаксация, динамичен тай чи чуан в ежедневието. Говорът по-бавен и релаксиран. Едно често осъзнаване на тялото и съзнателно "смъкване" на напреженията в диафрагната, раменете и врата, цялото тяло (релаксация).


Как да се справим с вегетативната дистония

Дистония, невроза на сърцето, респираторна невроза, ангионевроза - много наименования на едно и също състояние. Да, състояние, а не болест, защото при него няма никакви органични изменения в органите.
Пълно “безредие” във вегетативната нервна система е основна причина за многобройните страдания на хората с такава диагноза.

Как да се помогне на болен, който се оплаква от задъхване и недостиг на въздух, ако няма никакви проблеми с дихателната система? Какви лекарства да се предпишат на човек, който описва всички симптоми на сърдечния пристъп, но има абсолютно здраво сърце?

Основната причина за многобройните страдания на хората с вегетативно-съдова дистония се заключава в едно: разногласие и безредие в самата вегетативна нервна система. Тази система играе много важна роля в нашия организъм, дори ще я наречем “административна”. Тя контролира и управлява всички процеси в жизнеността и функциите на всички органи. Когато трябва, вегетативната нервна система ни мобилизира за борба със стресовете. Или обратното - дава ни команда “свободно”.

Ако обаче този строен, но много фин и чувствителен механизъм се разцентрова, тогава настъпва пълна неразбория. Двата дяла на вегетативната система се включват в работа тогава, когато им хрумне, когато сметнат за добре.

В такъв случай дори едно банално пътуване с градския транспорт може да ви се отрази като истинска катастрофа. В ситуация, изискваща повишена концентрация на вниманието, се случва точно обратното - съвсем не на място настъпва апатия и потиснатост.

Обърнете внимание на симптомите. те могат да отровят живота ви

Вярно, че вегетоневрозата не е болест, но симптомите могат значително да отровят живота на страдащите. Понякога се стига до там човек да се превърне в доброволен затворник в собствения си дом. Той ужасно се страхува да напусне пределите на дома си. Страда от чувствителност към промените на времето. Всъщност това е първият сигнал на организма за настъпилото безредие, както го нарекохме, в тази чувствителна нервна регулация.

Ето кои са признаците:

- настъпват периоди на влошаване на паметта, когато е трудно човек да се съсредоточи;
- състояние, при което човек се облива ту в горещи, ту в студени вълни;
- усещания ту за рязък прилив на сили, ту за ужасна умора дори и при най-малко натоварване;
- сухота в устата, треперене на ръцете или клепачите при вълнение и притеснение;
- изпотяване на дланите и стъпалата;
- проблеми със съня в стресови ситуации;
- постоянно леко повишена или понижена температура на тялото;
- чести колебания на кръвното налягане, задъхване;
- главозамайване и прилошаване при навеждане на главата;
- рязко влошаване на настроението и внезапно връхлитащо чувство за безпомощност.


Паническите атаки са един от най-болезнените етапи в развитието на дистонията

Следващият етап от развитието на болестта е появяването на т.нар. панически атаки. Те се проявяват с внезапно учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане, задъхване. Болните развиват чувство за страх от смъртта или страх да не изгубят ума си. Възможни са странични симптоми от страна на стомашно-чревния тракт. Например подуване на корема, стомашно-чревно разстройство. Често пристъпите са през нощта. Ако тези пристъпи станат редовни, това се отразява много силно на качеството на живот на болния. И независимо от факта, че сама по себе си вегетативно-съдовата дистония не е опасна за организма, тя трябва задължително да се лекува. И то колкото може по-рано.

Пристъпите при това състояние са два вида. В единия случай човекът е обзет от апатия и пълна отпадналост. Във втория точно обратното - възникват много остри пристъпи, съпроводени със силна тревога. Затова те се наричат панически атаки.

Има и други видове пристъпи, когато кръвното налягане се понижава, сърцето бие по-рядко, човек не може да диша нормално и потъва в сън.

На страдащия от това състояние трябва да му се осигури максимален покой. За него са вредни ярката светлина, шумът, гръмките гласове

Във всеки случай на дистония на страдащия трябва да се осигури максимален покой. Ярката светлина, шумът, гръмките гласове - всичко това може да влоши състоянието на болния.

Необходимо е да му се даде успокоително средство - може настойка от валериана или божур. А също и корвалол. Ако тези мерки не са достатъчни и пристъпът не преминава, по-добре извикайте “Бърза помощ”. Между другото, може и да не сме го споменавали досега, но вегетативната дистония се проявява още в най-ранно детство, защото в основата на болестта лежи наследствената дисфункция на специфичните вегетативни центрове в главния мозък. С годините получената по наследство “слабост” само се задълбочава.

Обаче причина за срив във вегетативната система може да стане и хроничният стрес, някаква сериозна болест, прекаленото физическо натоварване, силните емоционални сътресения.

Не на последно място като причина за това състояние подреждаме болестите - неврологичните, психичните, ендокринните. А до срив в нервната регулация понякога водят и тежките инфекции като грип, също така черепно-мозъчните травми и другите заболявания, изтощаващи организма.

Страдащите от дистония трябва да се изследват. Защото симптомите много си приличат с тези на други, много опасни заболявания на вътрешните органи. Тези изследвания трябва задължително да включват електроенцефалография. Това е изследване на кръвотока в магистралните артерии на главата. Следва дуплексното сканиране на кръвоносните съдове, ултразвукова доплерография, реоенцефалография. Тези изследвания със сложни наименования помагат да се изследват кръвоносните съдове на главния мозък, както и да се определи състоянието на стените и спектъра на кръвотока.

Но най-съвременният и информативен метод за изследване на главния мозък е магнитно-резонансната томография. Този метод позволява да се визуализират всички структури в главния мозък. И с голяма вероятност се прогнозира възникването на нарушения в мозъка и съдовете в ранни етапи от заболяването.

Също така е необходимо изследване на хормоналния фон. Защото и при някои ендокринни заболявания се проявяват симптоми, сходни с тези при вегетосъдова дистония.

Предписаното от лекаря лечение няма да струва пукната пара, ако сами не направите усилия да контролирате своите страхове

Лекарят обикновено предписва препарати, които да повлияят на съдовия тонус, да подобрят мозъчното кръвообращение и да понижат възбудимостта на болния. Може да посъветва да се подложите на ултразвук, иглотерапия, азеротерапия, масаж, кислородни и радонови бани, лечебен душ. Но трябва да разберете едно: всички тези средства няма да струват и пукната пара, докато сами не се научите да контролирате своите страхове. Ненапразно навремето Теодор Рузвелт е казал, че “страхът е единственото, от което трябва да се страхуваме”.

Затова наред с медикаментозното лечение с антидепресанти и успокоителни препарати, лекарите предписват и допълнителни сеанси по психотерапия. Задачата на психиатъра е да изтласка от подсъзнанието човешките страхове, комплекси и неврози. И най-вече да научи болния да ги контролира.

Понякога е достатъчно просто да разберете самите себе си, да решите вътрешните си конфликти и така ще се отървете веднъж завинаги от мъчителните симптоми на вегетоневрозата. Изключително важна е работата на пациента над самия себе си. При вегетативно-съдова дистония е крайно необходимо да си осигурите здрав сън и редовни физически упражнения - особено плуване и контрастен душ. И, разбира се, откажете се от пушенето и алкохола.

ВНИМАНИЕ!
Често хората се страхуват, че поредният пристъп ще ги докара най-сетне до инфаркт или инсулт, толкова са страдали, че друго не ги очаква. Но този страх е напълно безпочвен. Експериментално е доказано, че при здраво сърце такива пристъпи играят ролята на своеобразна гимнастика за сърдечния мускул.


Няколко лесни упражнения облекчават състоянието

Дори и най-съвременното, грамотно подбрано лечение няма да помогне, ако страдащият от вегетосъдова дистония човек не се научи да се отпуска. Няма да се уморим да го повтаряме. Това е най-важно. Приемете го като задължително условие.

Ето например как правилно трябва да дишате: на “едно” вдишайте не дълбоко, а на “две-три” издишайте дълбоко. При вдишване изпъчвайте корема, а при издишване го стягайте. Този тип дишане е направо лековито, нарича се диафрагмално. То подобрява кръвоснабдяването на белите дробове и сърцето и по един изключителен начин понижава вътрешното напрежение.

За достигане на желаното облекчение помага и специалната гимнастика. Тя позволява последователно, а след това и едновременно да се отпуснат мускулите на челото, лицето, шията, раменете гърба.

Комбинирани препарати

Alcosin
Състав:
Атропинов сулфат 0.5 мг., Кодеинов фосфат 20 мг., Прометазинов хидрохлорид 1.5 мг. в 1 ампула от 2 мл. или в 1 таблетка.
Действие
Мощна спазмоаналгетична комбинациЯ по обезболЯваща активност сравнима с действието на морфина, с това предимство, че опасността от пристрастЯване е много по-малка.
Притежава  сънотворно действие.
ПоказаниЯ:
Остри болезнени състоЯниЯ придружени или не от спазми, следоперативни болки.
Странични реакции:
ХипотониЯ, странични реакции от наличието на атропин в състава му.
Дозировка:
Парентерално подкожно или мускулно по 1 ампула. 3-4 пъти дневно.
Ако е необходима венозна апликациЯ тЯ трЯбва да се извършва бавно и в легнало за болниЯ положение.
Опаковка: Ампули 2 мл.; Таблетки по 20 бр.
Bellonal
Състав:
Тотални алкалоиди на Atropa Belladona 0.25 мг. и Phenobarbitalum 5 мг. в 1 табл.
Действие
Комбиниран препарат със спазмолитично и седативно действие.
ПоказаниЯ:
СъстоЯниЯ на повишена психична и вазомоторна възбудимост, артралгиЯ, състоЯниЯ на страх и възбуда при стенокардиЯ, периферни съдови спазми, Язвена болест, гладкомускулни колики, тенезми, мигрена, бронхиална астма, паркинсонов синдром, хореЯ, епилепсиЯ, повръщане при бременни, морска болест.
Дозировка:
Вътрешно при възрастни-средно 1-3 таблетка дневно, като се започва с 1/2 табл. 2-3 пъти дневно и дозата постепенно се увеличава според нуждата
Деца до 5 г. 1/4-1 т. дневно, от 5 -10 г. 1/2-2 т. дневно.
Опаковка: Табл. оп. по 20 бр.
Bromatropin
Състав:
Атропинов сулфат 0.5 мг. или 1 мг., Натриев и Калциев бромид по 500 мг., редестилирана вода до 10 мл. във всЯка ампула.
Действие
Спазмолитично и седативно.
ПоказаниЯ:
Спазми на гладкомускулни органи, спастичен запек, тенезми, Язвена болест, гладкомускулни колики.
Странични реакции:
Както при употребата на атропин.
Дозировка:
Само венозно 1/2-1 ампула. 1 път дневно в продължение на 10-20 дни.
Опаковка: Ампули. 0.5 %-10 мл.; Ампули 1%- 10 мл.
Buscolysin compositum
Състав:
Ампулната лекарствена форма съдържа: Хиосцин (Бусколизин) 20 мг., Аналгин 2.5 грама в 1 амп.
Таблетната лекарствена форма съдържа Бусколизин 10 мг., Аналгин 250 мг.
Суппозиториите съдържат Бусколизин 10 мг., Аналгин 1 грам в 1 суппозиториЯ.
Действие
КомбинациЯта има спазмоаналгетична активност.
ПоказаниЯ:
Тежки спастични болкови състоЯниЯ на храносмилателната система, жлъчни и бъбречни колики, дисменориЯ и други тежки спастични състоЯниЯ на женските полови органи.
ПротивопоказаниЯ:
Да не се приема от деца до 1 г.
Дозировка:
Орално-1-3 др. до преминаване на болката.
Парентерално-1 ампула бавно венозно или дълбоко мускулно 2-3 пъти дневно.
Ректално-1-3 суппозитории дневно.
Опаковка: Ампули 5 мл.; Филм таблетки опаковки по 10 бр.; Суппозитории оп. по 6 броЯ.
Euspasmin
Състав:
Таблетки: Папаверин 40 мг., Атропин 0.2 мг., Фенобарбитал 15 мг., Амидофен 150 мг. в 1 таблетка.
Суппозитории:
- Еупаверин 40 мг., Атропин 0.5 мг., Кодеин 10 мг., Фенобарбитал 20 мг., Амидофен 150 мг. в 1 суппозиториЯ за възрастни.
= Еупаверин 30 мг., Атропин 0.1 мг., Фенобарбитал 7.5 мг., Амидофен 75 мг. в 1 суппозиториЯ за деца
Действие
Комбиниран препарат със спазмо-аналгетично, седативно и антипиретично действие.
ПоказаниЯ:
Спастични заболЯваниЯ на гладкомускулните органи, колики, ангина пекторис, полакиуриЯ, спастична кашлица, функционални лабиринтни смущениЯ, бронхиална астма.
Дозировка:
ВЪТРЕШНО
При възрастни, орално по 1 таблетка дневно след хранене или ректално по 1 суппозиториЯ, ако се наложи нЯколко пъти дневно.
При деца: ректално 1-2 суппозитории дневно в зависимост от естеството на заболЯването.
Опаковка: Суппозитории за възрастни по 6 бр.; Суппозитории за деца по 6 бр.; Таблетки по 20 броЯ.
Dolyspan
Състав:
Скополамин 20 мг., бусколизин 10 мг., аналгин 300 мг. в 1 таблетка, ампула или суппозиториЯ.
Действие
Спазмо-аналгетик, спазмолитичната комбинациЯ е около 5 пъти по-силна от тази на папаверин и 2 пъти превъзхожда тази на спазмокалм.
ПоказаниЯ:
Аналогични на останалите спазмо-аналгетици.
Дозировка
Парентерално подкожно или мускулно по 1 амп. 2-3 пъти дневно.
Ректално, по 1-2 свещички дневно.
Орално, 1 таблетка  2-3 пъти дневно.
Опаковка:Ампули 1 мл.; Филм таблетки; Суппозитории.

Атропинови антихолинергици и спазмолитици

Монопрепарати

КатегориЯ на препаратите:
АНТИХОЛИНЕРГИЦИ
Анизотропин
Атропин
Беладонна
Клидиум
Дицикломин
Гликопиролат
Хоматропин
Хиосциамин
Мепензолат
Метантелин
Метскополамин
Пирензепин
Пропантелин
Скополамин
СПАЗМОЛИТИЦИ на гладката мускулатура в храносмилателнат система
Дицикломин
Скополамин
СПАЗМОЛИТИЦИ на гладката мускулатура в отделителната система
Атропин
Скополамин
АНТИДИСМЕНОРЕЙНИ
Беладонна
Скополамин
АНТИАРИТМИЦИ
Атропин (парентерален)
Гликопиролат (парентерален)
Хиосциамин (парентерален)
Скополамин (парентерален)
АНТИДОТИ на холинестеразните инхибитори
Атропин
Хиосциамин (парентерален)
АНТИДОТИ на мускарин
Атропин
Хиосциалин (парентерален)
АНТИДОТИ на органофосфатни пестициди
Атропин
АНТИЕМЕТИЦИ
Скополамин
АНТИВЕТРИГО
Скополамин
АНТИДИАРИЦИ
Гликопиролат
ДРУГИ
- Като холинергична добавка (курареформан блок)-Атропин (парентерален), Гликопиролат (парентерален), Хиосциамин (парентерален).
- Като добавка към анестезиЯ-Скополамин (парентерален).
ПоказаниЯ:
Добавка към лечението на пептична Язва: показани са всички антихолинергици (с изключение на Дицикломин и Скополамин); антихолинергиците се ползват в комплексните схеми за лечение на Язвена болест, заедно с другите класове противоЯзвени лекарства. МонотерапиЯта на Язвената болест с антихолинергици понастоЯщем е изоставена поради слаби клинични резултати, парентералното приложение на антихолинергици за купиране на оста Язвена атака е с добри резултати.
Лечение на “синдром на раздразнено дебело черво”-Атропин, Беладонна, Дицикломин, Хиосциамин и Скополамин.
Лечение на урологични заболЯваниЯ-Хиосциамин (орално) се ползва за контрол върху хипермотилитета при цистит; ефекта от лечението обаче е незадоволителен, защото пълното повлиЯване ще изисква високи дози, чието приемане ще бъде съпроводено с поЯва на странични реакции. За лечение на уринна инконтиненциЯ се ползва Пропантелин, който инхибира неврогенната хиперреактивност на пикочниЯ мехур.
Профилактика на хиперсекреторни състоЯниЯ по време на анестезиЯ-ползва се Гликопиролат (парентерално).
Профилактика на ексцесивна саливациЯ и респираторна секрециЯ по време на анестезиЯ-ползва се Атропин (орално и/или парентерално), Гликопиролат и Скополамин (парентералните им форми).
Профилактика на аритмии индуцирани от Сукцинилхолин или хирургични операции-ползва се парентерален Атропин.
Лечение на други сърдечни аритмии вкл. синусова брадикардиЯ-ползва се парентерален атропин, за редуциране на брадикардиЯта и свързаниЯ с неЯ синкоп.
Лечение на аритмии настъпили по време на анестезиЯ-ползва се Атропин и Гликопиролат (само парентерално).
Профилактика на токсичността обусловена от прием холинестеразни инхибитори-ползват се парентералните форми на Атропин и Гликопиролат.
Лечение на интоксикации от мускарин, холинестеразни инхибитори, органофосфатни пестициди-ползват се оралните и парентерални форми на Атропин.
Добавка към обща анестезиЯ-парентералното приложение на Скополамин заедно с Морфин или Меперидин се ползва за намалЯне възбудимостта и предизвикване на анестезиЯ.
Профилактика и лечение на кинетози-ползва се Скополамин, орално или като трансдермални системи.
Профилактика на аспирационен пневмонит-ползва се парентерален Гликопиролат.
Профилактика на екцесивна саливациЯ (постихирургична или индуцирана от лекарства)-ползва се трансдермално Скополамин.
Профилактика на екцесивна саливациЯ при дентални процедури-ползват се оралните форми на Атропин, Гликопиролат, Метантелин и Пропантелин.
Антихолинергиците са били използвани в миналото и за лечение на следните заболЯваниЯ:
болести на жлъчниЯ тракт
при извършване на гастроинтестинална радиографиЯ
дисменореЯ
енурезис ноктурна
тежкостепенен алергичен ринит
диариЯ
болест на Паркинсон.
Действие
Естествените алкалоиди на беладоната, полусинтетичните деривати, кватернерните амониеви съединениЯ и в по-малка степен синтетичните третични амини инхибират мускариновото действие на ацетилхолин върху структури инервирани от постганглионарни холинергични нерви, както и върху гладката мускулатура коЯто отговарЯ на ацетилхолин, но нЯма холинергична медиациЯ.
В зависимост от приложените дози антихолинергиците могат да редуцират както мотилитета така и секреторната активност на ефекторните органи.
Малките дози инхибират предимно секрециЯта, а големите дози инхибират предимно мотилитета.
Беладонната и Скополамин инхибират възбудимостта на лабиринтните рецептори, което им свойство се използва за профилактика и лечение на кинетози.
Гликопиролат редуцира гастроколичниЯ рефлекс и ексцесивната перисталтика съпровождащи диариЯта.
Скополамин депресиЯ церебралниЯ кортекс и в комбинациЯ с аналгетици предизвиква загуба на памет.
Атропин в зависимост от дозата предизвиква възбуда или депресиЯ на ЦНС.
Алкалоидите на беладонната селективно депресират централните моторни механизми в ЦНС, които контролират мускулниЯ тонус и движениЯта.
Кватернерните амониеви съединениЯ (синтетични и полу-синтетични) не повлиЯват ЦНС в клинично значима степен.
Синтетичните терциарни амини предизвикват по-силни ЦНС ефекти от натуралните.
АбсорбциЯта в храносмилателната система на повечето представители е бърза и пълна, абсорбциЯта на кватернерните амониеви съединениЯ е слаба (10-25%).
Точното разпределение на антихолинергиците не е установено, третичните амини се разпределЯт в цЯлото тЯло и преминават през кръвно мозъчната бариера, кватернерните амониеви съединениЯ показват минимален пасаж през кръвно-мозъчната бариера и в окото.
Атропин, Беладонна и Хиосциамин се екскретират в кърмата.
БиотрансформациЯта на повечето антихолинергици е хепатална чрез ензимна хидролиза.
Свързването с плазмените протеини е средно силно изразено (35-68%) за повечето представители, Скополамин се свързва с плазмените протеини в минимална степен.
ЕлиминационниЯ полу-живот е:
Атропин-2.5 часа
Дицикломин-1.8 часа през първата фаза и 9-10 часа през втората фаза
Гликопиролат-1.7 часа
Хиосциамин-3.5 часа
Пирензепин-10 до 12 часа
Пропантелин-1.6 часа
Скополамин-8 часа

Лекарство
Начало на действието
Продължителност на действието
Елиминация в непроменен вид (%)
Atropin

Орално 4-6 ч.
Парентерално-кратко
Ренална-30 до 50%
Beladonna
1-2 ч.
 4 ч.
 Ренална1
Clidinium
1 ч.
 до 3 ч.
*
Glycopyrolat
IM/SC -15-30 мин.
IV-1 мин.
2-7 ч.
 Ренална
Hyosciamin
Орално 20-30 мин.
Парентерално 2-3 мин.
 4-6 ч.
 Ренална
Mepensolat


Ренална (3-22%)
Methscaopolamine
1 ч
6-8 ч
*
Pirenzepine HCL


Ренална (80-90%)
Propanthelin

6 ч
Ренална
(< 6%)
Scopolamine

Да 72 ч. при трансдермалните с-ми
Ренална
Scopolamine hydrobromide
Орално 30-60 мин.
Парентерално-30 мин.
 Орално 4-6 ч
Парентерално 4 ч
Ренална2

ЛЕГЕНДА:
1-30 до 50%за Атропин и 1%за Скополамин
2-1%за оралната доза и 3.4%за трансдермалната доза
*-Ренална и фекална
Забележки
Бременност-FDA категориЯ за Glycopyrolat-В, всички останали представители FDA ги е класифицирала в категориЯ С.
ЛактациЯ-категориЯ I за всички представители, антихолинергиците могат да инхибират лактациЯта.
Новородените и малките деца са особено чувствителни към действието на антихолинергиците.
ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Алкализиращите урината лекарства,
Антиацидите, калций и магнезий съдържащи,
Карбоанхидразните инхибитори,
Натриев бикарбонат,
Уринната екскреция на антихолинергиците може да се намали, което ще потенциира действието им, както и страничните им реакции.
Антиациди,
Антидиарични абсорбенти,
Бионаличността на антихолинергиците може да се намали.
Антимиастиници,
Не се препоръчва едновременната им употреба с антихолинергици.
Циклопропан,
Употребата на антихолинергици по време на анестезия с Циклопропан може да има за последствие появата на вентрикуларни аритмии.
Халоперидол,
Антихолинергиците ще увеличат антипсихотичния му ефект при пациенти страдащи от шизофрения.
Кетоконазол,
Антихолинергиците увеличават гастроинтестиналното рН, което ще намали абсорбцията на Кетоконазол.
Метоклопрамид,
Антихолинергиците ще неутрализират ефекта му върху стомашния мотилитет.
Опиоидни аналгетици,
Едновременната им употреба с антихолинергици ще доведе до риск от развитие на тежкостепенна констипация.
ЦНС депресанти,
Депресивния ефект на Скополамин върху мозъчната кора ще се потенциира.
ПротивопоказаниЯ:
Съотношението полза/риск ще трЯбва да се обсъди при наличието на:
Мозъчни увреди, особено при деца.
Сърдечни заболЯваниЯ, особено аритмии, конгестивна сърдечна недостатъчност, коронарни заболЯваниЯ и митрална стеноза.
Синдром на Down’s.
Рефлукс езофагит.
Треска.
Обструктивни заболЯваниЯ на гастроинтестиналниЯ тракт, като ахалазиЯ и пилорна стеноза.
Глаукома.
Остра хеморагиЯ на фона на нестабилен васкуларен статус.
НарушениЯ на хепаталната функциЯ.
Хеатална херниЯ асоциирана с рефлукс езофагит.
ХипертониЯ.
Хипертиреоидизъм.
Интестинална атониЯ при възрастни пациенти.
Паралитичен илеус.
Белодробно заболЯване, особено при малки деца.
МиастениЯ гравис.
НевропатиЯ.
Необструктивна простатна хипертрофиЯ.
Уринна ретенциЯ.
Обструктивна уропатиЯ.
ХБН.
Спастична парализа при деца.
ТахикардиЯ.
ТоксемиЯ на бременността.
Улцеративен колит.
КсеростомиЯ.
Свръхчувствителност към нЯкой от препаратите.
Странични реакции:
РЯдко наблюдавани: алергични реакции, повишено вътреочно налЯгане, ортостатична хипотониЯ (наблюдава се по-често при употреба на Anisotropin,Clidinium,Glycopyrrolat,Homatropin и Propanthelin).
По-често наблюдавани: констипациЯ, намален отток на кърмата, намалена слюнна секрециЯ, затруднено уриниране, затруднена акомодациЯ на окото, сънливост, сухота в устата и по кожата, тахикардиЯ, загуба на памет, мидриаза, необичайна слабост.
Свръхдозировка:
Клинично се проЯвЯва като комбинациЯ от гореизброените странични реакции, водещи са промЯната в цвета на кожата и на съзнанието, елевациЯта на температурата и евентуално поЯва на гърчове.
Препоръчителната терапиЯ е:
Индуциране на емезис и стомашен лаваж с 4%танинова киселина.
Бавно венозно Физостигмин в доза 0.5-2 мг.(при деца общата доза е максимум 2 мг.) със скорост не повече от 1 мг/минута, до обща доза от 5 мг.
Вместо Физостигмин може да се използва Неостигмин мускулно в доза от 0.5-1 мг., коЯто да се повторЯ през 2-3 часа.
За контролиране не възбудата се ползват ниски дози от Тиопентал (100 мг.), бензодиазепини или ректална инфузиЯ на 2%Хлоралхидрат.
За възстановЯване на кръвната се ползват венозна инфузиЯ на норепинефрин битартарат или Метараминол.
При респираторна депресиЯ се включва кислород.
Дозировка:
Оралната лекарствена форма се прилага 30-60 минути преди хранене.
Приложението на парентералната форма може да доведе до поЯва на локално дразнене на мЯстото на инжектиране.
anisotropin
Нерегистриран в БългариЯ.
Дозировка:
Орално, 50 мг. 3 пъти дневно, като дозата може да се увеличава или намалЯ в зависимост от нуждите.
Педиатричните дозировки не са установени.
Търговско наименование
anisotropine
Опаковка: Таблетки 50 мг.
atropine
Общи данни:
Ползва се и като антидот при отравЯниЯ с холинестеразни инхибитори, органофосфатни пестициди и мускарин.
ПарентералниЯ Атропин се използва и като антиаритмик.
Свързването му с плазмените протеини е средно силно изразено.
ЕлиминационниЯ полу-живот е 2.5 часа.
Продължителността на действието пре орално приложение е 4-6 часа, а при парентерално до 2-3 часа.
ЕлиминациЯта е ренална, 30-50%се отделЯт в непроменен вид.
Венозното приложение на Атропин при бременни може да предизвика тахикардиЯ в плода.
Приложението на Атропин може да намали екскрециЯта на Фенолсулфонфталийн.
Дозировка:
Дози от 0.5-1 мг са леки стимулатори на ЦНС, а по-високи дози могат да предизвикат ментални нарушениЯ, много високите дози имат депресивен ефект върху ЦНС.
ТАБЛЕТКИ
Антихолинергичните орални дози са 0.3-1.2 mg през 4-6 часа.
За профилактика на екцесивна саливациЯ се ползват дози от 2 мг.
Педиатричната орална доза е 0.01 мг/кг, но не повече от 0.4 мг дневно.
Дозировките на ефервесцентните таблетки съдържащи Атропин са идентични.
ПАРЕНТЕРАЛНО
Възрастни
Като антихолинергик се прилага IM/IV/SC в доза 0.4-0.6 мг през 4-6 часа.
При гастроинтестинална радиографиЯ се ползват мускулно 1 мг.
За профилактика на екцесивна саливациЯ се използват 0.2-0.6 мг 30-60 минути преди операциЯта.
Като антиаритмик Атропин се прилага венозно в доза 0.4 до 1 мг. през 1-2 часа до обща доза от 2 мг.
При курареформен блок се прилагат венозно 0.6-1.2 мг 5 минути преди или заедно с 0.5-2 мг Неостигмин метилсулфат, като се използват отделни спринцовки.
При отравЯниЯ с холинестеразни инхибитори се прилагат венозно 2-4 мг. Атропин, като първоначална доза, след всеки 5-10 минути се прилагат нови 2 мг. до поЯвата на първите признаци, че мускариновите симптоми изчезват или до поЯва на признаци за атропинова токсичност.
При мускариново отравЯне се прилага мускулно или венозно 1-2 мг. Атропин през 60 минути до поЯва на първите признаци за подобрение.
При интоксикации с органофосфатни пестициди Атропин се прилага мускулно или венозно в доза 1-2 мг. през 20-30 минути веднага след поЯвата на цианоза, приложението продължава до поЯва на първите признаци за подобрение.
Деца
Като антихолинергик Атропин се прилага субкутанно в доза 0.01 мг/кг, но не повече от 0.4 мг дневно.
За профилактика на екцесивна саливациЯ:
деца до 3 кг-0.1 мг
деца с телесно тегло между 7-9 кг-0.2 мг
деца с телесно тегло между 12-16 кг-0.3 мг
деца с телесно тегло между 20-27 кг-0.4 мг
деца с телесно тегло 32 кг-0.5 мг
деца с телесно тегло 41 кг-0.6 мг
Като антиаритмик в педиатриЯта Атропин се прилага в доза 0.01-0.03 мг/кг.
Ако се налага приложението на Атропин като антидот първоначалната парентерална доза (венозно или мускулно) е 1 мг., сле което се прилагат 0.5-1 мг през 5-10 минути до поЯва на признаци за възстановЯване или до поЯва на симптоми за атропинова токсичност.
Търговско наименование
atropin
Опаковка: Ампули 1 мг-1 мл.
beladonna
Общи данни:
Прилага се и като андитисменореен и антиветриго препарат.
Ефективността му при енурезис ноктурна е дискутабилен.
Началото на действието настъпва след 1-2 часа, а продължителността е до 4 часа.
ЕлиминациЯта е ренална, 30-50%от атропиновата фракциЯ и 1%от Скополамин се елиминират в непроменен вид.
Дозировка:
Възрастни, орално 180-300 mcg 3-4 пъти дневно.
При деца се ползват 0.009 мг/кг/дневно.
Търговско наименование
baladonna
Опаковка: Таблетки 0.3 мг.; Солуцио съдържащо 0.3 мг/мл.
clidinium
Нерегистриран в БългариЯ.
Дозировка:
Орално, 2.5-5 мг. 3-4 пъти дневно.
Началото на действието настъпва след 1 час и продължава до 3 часа.
Търговско наименование
quarsam
Опаковка: Таблетки 2.5 и 5 мг.
dicyclomin
Нерегистриран в БългариЯ.
Общи данни:
Не е показан за лечение на пептична Язва.
ЕлиминационниЯ полу-живот е 1.8 часа в първата фаза и 9-10 часа във втората фаза.
При употребата на този препарат при деца на възраст 3 месеца и по малки могат да се развиЯт тежкостепенни странични реакции (синкоп, анафилаксиЯ, кома).
Дозировка:
Възрастни
Орално, 10-20 мг 3-4 пъти дневно.
Максималната дневна орална доза е 160 мг.
Мускулно, 20 мг през 4-6 часа.
Деца
Дицикломин трЯбва да се използва при деца над 6 месечна възраст в орална доза от 5-10 мг 3-4 пъти дневно.
Педиатричните парентерални дози не са установени.
Търговски наименованиЯ
bendyl
Опаковка: Таблетки 5 мг.; Солуцио 10 мг/5 мл..
bentylol
Опаковка: Таблетки 10 и 20 мг.; Ампули 10 мг.
di spas
Опаковка: Ампули 10 мг.
cyclopyrolate
Нерегистриран в БългариЯ.
Общи данни:
Циклопиролат се използва и като антидиарик.
ПарентералниЯ Циклопиролат се използва като антиаритмик и при курареформен блок.
ЕлиминационниЯ му полу-живот е 1.7 часа.
Началото на действието настъпва след 15-30 минути при мускулно приложение и 1 минута при венозна употреба.
БлокиращиЯ ефект върху вагуса продължава 2-3 часа, а останалите ефекти до 7 часа.
Дозировка:
Възрастни
Орално, 1-2 мг. 2-3 пъти дневно плюс 2 мг вечер преди лЯгане (ако се използва за лечение на пептична Язва).
Парентерално (мускулно или венозно) се използва:
в доза 0.1-0.2 мг до 4 пъти дневно при лечение на пептична Язва
в доза 0.1 мг при аритмии, дозата може да се повтарЯ през 3-5 мин., ако е необходимо
в доза 0.2 мг (венозно) при курареформен блок.
Деца
Оралните педиатрични дозировки не са установени.
За профилактика на хиперсекреторни състоЯниЯ (саливациЯ, респираторна секрециЯ) се ползва парентерална (мускулно приложена) доза от 0.0044-0.0088 мг/кг 30-60 минути преди операциЯта.
При курареформен блок педиатричната дозировка е аналогична на тази при възрастните.
Разтворител при венозното приложение може да бъде 5-10%р-р на глюкоза.
Търговско наименование
robunil
Опаковка: Таблетки 1 и 2 мг.; Ампули 0.2 мг/мл.
homatropin
Дозировка:
Орално, 5-10 мг 3-4 пъти дневно.
Педиатричните дозировки не са установени.
Търговско наименование
homapin
Опаковка: Таблетки 5 и 10 мг.
hyoscyamin
Нерегистриран в БългариЯ.
Общи данни:
ПарентералниЯ Хиосциамин се използва и като антиаритмик и антидот.
Свързването с плазмените протеини е средно силно изразено.
ЕлиминационниЯ полу-живот е 3.5 часа.
Началото на действието при орално приложение настъпва след 20-30 минути, а при парентерално приложение настъпва след 1-2 минути.
Продължителност на действието е 4-6 часа.
Венозното приложение на препарата по време на бременност може да предизвика поЯва на тахикардиЯ в плода.
КонстипациЯта е най-честиЯ страничен ефект от приложението на Хиосциамин.
Дозировка:
Сравнителни проучваниЯ са установили, че ефективността на Хиосциамин е 1/2 от тази на Атропин.
Възрастни
Орално, 0.125-0.5 мг 3-4 пъти дневно, 30 минути преди хранене; ретардната лекарствена форма се приема в доза 0.375 мг/2 пъти дневно.
Парентерално се прилага мускулно, венозно или субкутанно:
- при пептична Язва, първоначално венозно 0.25-0.5 мг, а поддържащата доза е 0.25-0.5 мг през 6 часа (мускулно или венозно)
- за профилактика на екцесивна саливациЯ по време на анестезиЯ се прилагат 0.5 мг субкутанно.
- при аритмии се ползва венозна доза от 0.125 мг, коЯто може да се повтарЯ при необходимост
- при други показаниЯ се ползват парентерални дози от 0.25-0.5 мг през 4-6 часа
Деца
Оралните дозировки през 4 часа са както следва:
при телесно тегло 2.3-3.3 кг се прилагат 0.0125 мг
при телесно тегло 3.4-4.4 кг се прилагат 0.0156 мг
при телесно тегло 4.5-6.7 кг се прилагат 0.0188 мг
при телесно тегло 6.8-9 кг се прилагат 0.025 мг
при телесно тегло 9.1-13.5 кг се прилагат 0.0313 мг
при телесно тегло 13.6-22.6 кг се прилагат 0.063 мг
при телесно тегло 22.7-33 кг се прилагат 0.094-0.125 мг
при телесно тегло 34-36 кг се прилагат 0.125-0.187 мг
Парентерално Хиосциамин не трЯбва да се прилага при деца до 2 годишна възраст; препоръчителната педиатрична дозировка е 5 mcg/kg.
Търговски наименованиЯ
cystospas
Опаковка: Таблетки 0.15 мг.
gastrosed
Опаковка: Солуцио 125 mcg/mL.
lesvin
Опаковка: Ампули 0.5 мг/5 мл.
hyoscini butilbromidum
Общи данни:
МЯстото на действието на препарата са парасимпатиковите ганглии в стените на вътрешните органи.
Спазмолитичното действие е резултат на антихолинергичен ефект, получен при подтискане на М рецепторите, при което се постига парасимпатиково активиране на гладкомускулните клетки, настъпва по-рано от времето, в което се наблюдават странични ЯвлениЯ, присъщи на атропиноподобните препарати.
Използва се за лечение на: Язвена болест, спазми на гладката мускулатура, повръщане в постоперативниЯ период, дискинезиЯ на жлъчните пътища, пилороспазъм, дисменореЯ, забавено отпускане на долните сегменти на матката.
Дозировка:
Възрастни и деца в училищна възраст-3-5 пъти дневно 10-20 мг.
При парентерална терапиЯ при възрастни се прилага неколкократно по 1 амп. от 20 мг. подкожно, мускулно или венозно неколкократно дневно.
При малки деца и кърмачета може да използуват до три пъти дневно 1/4 амп.
Търговски наименованиЯ
buscolysin
Опаковка: Ампули 2%- 2 и 10 мл.; Филм таблетки 10 мг.; Суппозитории 7.5 и 10 мг.; Сироп 1 мг/1 мл-125 мл.
buscopan
Опаковка: Ампули 20 мг-1 мл.; Дражета 10 мг.
mepensolat
Нерегистриран в БългариЯ.
Дозировка:
Орално, 25-50 мг. 4 пъти дневно плюс още една евентуална доза вечер преди лЯгане.
Педиатричните дозировки не са установени.
Търговско наименование
cantil
Опаковка: Таблетки 25 мг.
methantheline
Нерегистриран в БългариЯ.
Дозировка:
Възрастни, орално 50-100 мг през 6 часа, като дозировката може да се увеличава или намалЯ в зависимост от нуждите.
Деца до 1 месец ползват 12.5 мг/12 часа. при деца от 1 месец до 1 година се използват 12.5 мг/6 часа, а при деца на 1 годишна възраст се ползват 12.5-50 мг 4 пъти дневно.
Търговско наименование
banthine
Опаковка: таблетки 50 мг.
methscopolamin
Нерегистриран в БългариЯ.
Дозировка:
Възрастни, орално 2.5 мг 4 пъти дневно 30 минути преди хранене, ако се налага вечерно време може да се приеме още една допълнителна доза.
При тежкостепенна симптоматика се прилагат първоначално орално 5 мг 4 пъти дневно, като дозата може да се увеличава или намалЯ в зависимост от нуждите.
При деца се ползват 0.2 мг/кг/24 ч давана в 4 равнодозови приема.
Търговско наименование
pamine
Опаковка: Таблетки 2.5 мг.
pirenzepine
Общи данни:
Пирензепин се използва в лечебните схеми за саниране на пептична Язва.
МонотерапиЯта с този препарат е с незадоволителни резултати.
ЕлиминационниЯ полу-живот е 10-12 часа.
ЕлиминациЯта е ренална и хепатална, 80-90%от препарата се излъчва в непроменен вид.
Дозировка:
Орално, 50 мг два пъти дневно, сутрин и вечер.
Търговско наименование
gastrozepin
Опаковка: Таблетки 50 мг.
propantelin
Нерегистриран в БългариЯ.
Дозировка:
Възрастни, орално 15 мг. 3 пъти дневно; МДД е 120 мг.
Педиатричната дозировка е 0.375 мг/кг/24 часа.
Търговско наименование
pro banthine
Опаковка: Таблетки 7.5 и 15 мг.
scopolamine
Общи данни:
Скополамин се използва и като антидисменорейно, антиеметично и антиветриго лекарство.
ПарентералниЯ Скополамин се използва като антиаритмик и добавка към анестезиЯ.
Не е показан за лечение на пептична Язва.
Свързването с плазмените протеини е ниско.
ЕлиминационниЯ полу-живот е 8 часа.
Началото на действието при орално приложение е след 30-60 минути, а при парентерално приложение 30 минути.
Продължителността на действието е до 4 часа; при използване на трансдермалните системи-до 72 часа.
ЕлиминациЯта е ренална, около 1%от дозата се елиминира в непроменен вид, а след приложение на трансдермалните системи непроменени се елиминират 3.4%.
Парентералното приложение на Скополамин преди раждането може да предизвика ЦНС депресиЯ при новороденото, както и неонатални хеморагии.
Приложението на Скополамин може да предизвика поЯва на парадоксални реакции (възбуда и нарушениЯ в сънЯ) като страничен ефект.
Дозировка:
Възрастни
Като антихолинергик: орално, 10-20 мг 3 пъти дневно.
Като антиеметик и антиветриго препарат се ползват трансдермалните системи(топикално върху постаурикуларната кожа); една трансдермална система отделЯ 0.5 мг Скополамин за период от 3 дена; системата трЯбва да се приложи нЯколко часа преди да настъпи желаниЯ антиеметичен ефект.
Ректалната дозировка е като оралната.
Парентерално Скополамин ХИДРОБРОМИД се прилага IM/IV/SC както следва:
- за профилактика на екцесивна саливациЯ по време на анестезиЯ се ползват 0.3-0.6 мг
- като антиеметик се използва единична доза от 0.3-0.6 мг
Обичайната парентерална дозировка на Скополамин БУТИЛБРОМИД е 10-20 мг 3-4 пъти дневно.
Деца
Оралните педиатрични дозировки не са установени.
Парентералното приложение на Скополамин ХИДРОБРОМИД при деца до 4 месечна възраст е противопоказано.
При деца от 4 до 7 месеца се ползват 0.1 мг като еднократна доза, при деца от 8 месеца до 3 години се ползват 0.15 мг, при деца от 4 до 8 години се ползват 0.2 мг, а при деца от 9 до 12 годишна възраст 0.3 мг.
Скополамин БУТИЛБРОМИД не се използва в педиатриЯта.
Търговски наименованиЯ
buscopan
Опаковка: Таблетки 10 мг.; Ампули (Скополамин Бутилбромид) 20 мг.; Суппозитории 10 мг.
Transderm scop
Опаковка: Трансдермални системи съдържащи 1.5 мг. Скополамин.
transderm v
Опаковка: Трансдермални системи съдържащи 1.5 мг. Скополамин.