четвъртък, 1 юли 2010 г.

Неатропинови антихолинергици и спазмолитици

drotaverin HCL
Действие
Синтетично тетрахидроизохиалиново производно.
Подобно на Папаверин повлиЯва непосредствено клетките на гладката мускулатура, като същевременно спазмолитичниЯ му ефект превъзхожда този на Папаверин.
Препаратът се характеризира с бързо настъпващиЯ си ефект, което има голЯмо значение при лечението на остро настъпващи болезнени спастични състоЯниЯ.
Освен спазмолитичното си и съдоразширЯващото си действие експериментално е доказан избирателниЯ му блокиращ ефект върху бета адренергичните рецептори на миокарда.
ПоказаниЯ:
ОтстранЯване на болки и функционални разстройства, предизвикани от спазми на гладката мускулатура: колики при жлъчнокаменна и бъбречнокаменна болест, спазми при холецистопатии, холелитиаза, холецистит, нефролитиаза, пиелит, цистит, при спазми на гладката мускулатура при инструментални изследваниЯ.
Спастични състоЯниЯ на стомашно-чревниЯ тракт: стомашна и дуоденална Язва, спазми на кардиЯта и пилора, спастична обстипациЯ, колит, простатит и тенезми.
КолебаниЯ в артериалното налЯгане в комбинациЯ с обичайните антихипертензивни средства, стенокардиЯ и коронарни спазми. ДисменореЯ за намалЯне дразнимостта на матката, спазми на маточната шийка при раждане, затегнат период на разкритие, следродови болки, заплашващ аборт, метеоризъм в следоперативниЯ период.
Странични реакции:
ФотофобиЯ, световъртеж, екстрасистоли. Не трЯбва да се въвежда струйно венозно, поради опасност от тромбофлебити.
Дозировка:
Орално, 40-80 мг при нужда МДД е 240 мг.
Парентерално-1 ампула 1-2 пъти дневно.
Търговско наименование
NO SPA
Опаковка: Таблетки и ампули съдържащи 40 мг Дротаверин.
oxyphenonii bromidum
Състав:
Phenyl-cyclohexyl-hydroxy-essigsaure-amino-athylester-brommethylat (= Oxyphenonium bromid)
Действие
Отпускане на спазмите чрез периферно инхибиране на парасимпатикуса; намалЯване на стомашната секрециЯ.
Препаратът има бърз начален ефект и продължително  действие.
ПоказаниЯ:
Спазми на гладката мускулатура на стомашно-чревниЯ тракт, жлъчните пътища и пикочно-половата система; болки при спастични състоЯниЯ, например при стомашна Язва или Язва на дванадесетопръстника, ентерит, колит; спастична обстипациЯ.               
Странични реакции:
ПонЯкога се наблюдава сухост в устата или леки смущениЯ в акомодациЯта.
ПротивопоказаниЯ:
Както при всички антихолинергици: глаукома, затруднено уриниране (заболЯване на простатата).
Дозировка:
Възрастни: обикновено по 1 таблетка, по изключение 2-3 таблетки, евентуално нЯколко пъти дневно.
Кърмачета: 1/4 таблетка 1-3 пъти дневно.
Деца в предучилищна възраст: 1/2-1 таблетка 1-3 пъти дневно.
Търговски наименованиЯ
antenil
Опаковка: Таблетки 5 мг.
antispasmin
Опаковка: Таблетки 5 мг.
papaverin hcl
Действие
Папаверин притежава директен, неспецифичен релаксиращ ефект върху васкуларната, сърдечната и друга гладка мускулатура.
АбсорбциЯта му след орално приложение е около 54% с индивидуални различиЯ.
Свързването с плазмениет протеини е високо-около 90%.
БиотрансформациЯта му е хепатална.
ПлазмениЯ полу-живот е 0.5-2 часа, като при отделни пациенти може да е над 24 часа.
ЕлиминациЯта е ренална, премахва се и чрез хемодиализа.
Забележки
Бременност-FDA категориЯ С.
ЛактациЯ-категориЯ III.
Едновременното приложение на папаверин и Леводопа ще намали терапевтичниЯ ефект на допаминергика.
При пушачи трЯбва да се употребЯват по-високи дози от Папаверин поради намален терапевтичен ефект.
ПротивопоказаниЯ:
ИБС.
Скорошен миокарден инфаркт или удар.
Миокардна депресиЯ (високи дози от Папаверин депресират миокарда).
Странични реакции:
Хепатална свръхчувствителност (пожълтЯване на кожата и очите).
Нарушение на зрението.
Сънливост.
Тромбози, болка на мЯстото на инжектиране.
ХипотониЯ.
Дозировка:
Папаверин се прилага орално, мускулно, подкожно или бавно венозно (след разреждане).
Интраартериалното приложение на препарата трЯбва да се извършва сало от предварително обучен за това персонал.
Орално се прилага в доза 150 мг през 12 часа, като ако е необходимо дозата може да се евуличи до максималната еднократна от 200 мг през 12 часа.
Парентерално-подкожно, мускулно и венозно 100 мг.
МДД вътрешно 600 мг., парентерално-300 мг.
МДД  дози за деца-не се употребЯва при кърмачета до 6 месеца, 6-12 м.-10 мг., 12-24 м.-20 мг., 3-4 г.-30 мг., 5-6 г.-40 мг., 7-9 г.-60 мг., 10-14 г.-150 мг.
Търговско наименование
Papaverinum HCL
Опаковка: Ампули 20 мг-1 мл.; Таблетки 50 мг.
pinaverii bromidum
Действие
Неатропинов спазмолитик.
ПоказаниЯ:
Гладкомускулни колики, раздразнено дебело черво, за подготовка при изследваниЯта с бариева каша.
Странични реакции:
Не са известни.
ПротивопоказаниЯ:
Не са известни.
Дозировка:
Три пъти дневно по 50 мг.
Препаратът не е предназначен за деца.
Търговско наименование
DICETEL
Опаковка: Таблетки 50 мг.
Spasmo-Cibalgin
Състав:
Дражета: 0.22 g Aminophenazon + 0.03 g Diallylbarbitursaure + 0.02 g Phenyl-cyclohexyl-assigsaure-diathilaminoathanolester-hydrochlorid.        Ампули: 0.22 g Aminophenazon + 0.03 g Diallylbarbitursaure + 0.025 g Phenyl-cyclohexyl-assigsaure-diathilaminoathanolester-hydrochlorid pro ml.          
Суппозитории за възрастни: 0.44g Aminophenazon + 0.06 g Diallylbarbitursaure + 0.04 g Phenyl-cyclohexyl-assigsaure-diathilaminoathanolester-hydrochlorid.
Суппозитории за деца: 0.22 g Aminophenazon + 0.03 g Diallylbarbitursaure + 0.01 g Phenyl-cyclohexyl-assigsaure-diathilaminoathanolester-hydrochlorid.
Действие
Спазмо-Цибалгин оказва едновременно централно седативно, аналгетично и антипиретично действие.
Освен това той притежава свойства, аналогични на тези на атропина и на папаверин.
ПоказаниЯ:
Болки от спастичен произход в гастро-интестиналниЯ тракт, жлъчните пътища и пикочно-половата система; болезнени състоЯниЯ при Язви, безсъние, причинено от болки, болезнена менструациЯ, спазматични контракции на матката.
Трескави състоЯниЯ, дължащи се на заболЯваниЯ, причинени от простудни и инфекциозни фактори.   
Дозировка:
Възрастни: обикновено 1 драже или 1 суппозитории 2-3 пъти дневно, при нужда 1 ампула 1-2 пъти дневно дълбоко мускулно или чрез бавно венозно въвеждане (болниЯт е легнал).
Спазмо-Цибалгин не трЯбва в никакъв случай да се инжектира подкожно.
Необходимо е да се внимава, за да не се допусне въвеждане на медикамента в близост с нерв.
Кърмачета: 1/2 суппозиториЯ за деца 1-2 пъти дневно.
Деца в предучилищна възраст: 1 суппозиториЯ за деца 1-2 пъти дневно.
Деца в училищна възраст: 1 драже или 1 суппозиториЯ за деца 1-3 пъти дневно.
Забележка:
По правило трЯбва да се избЯгва продължителна и непрекъсната употреба на Спазмо-Цибалгин; при нужда, да се контролира периодично кръвната картина (опасност от левкопениЯ!).
Опаковка: 20 и 200 дражета; 5 и 50 суппозитории за възрастни; 50 и 50 суппозитории за деца; 5 и 100 ампули.
Spasmalgon
Състав:
Таблетна форма: Аналгин 500 мг., Кетон Баралгин 0.5 мг., Баралгин Амид 0.1 мг. в 1 таблетка.
Ампулна форма: Аналгин 2.5 грама, Баралгин Кетон 0.1 мг. в 1 ампула от 5 мл.
Флакони: Аналгин 5 грама, Баралгин Кетон 0.5 мг., Баралгин Амид 0.1 мг. в 1 флакон от 10 мл.
Действие
Спазмоаналгетик с бърз и продължителен ефект.
Спазмолитичното му действие е прЯко миотропно и холинолитично.
ПоказаниЯ:
Добавка към лечението на пептична Язва.
Гладкомускулни колики.
Странични реакции:
РЯдко ЯвлениЯ на свръхчувствителност, които налагат прекъсване на терапиЯта.
Дозировка:
Парентерално-при неотложни индикации 5 мл. бавно венозно, като инжекциЯта може да се повтори след 2-3 часа или мускулно, като ефектът настъпва след 20-30 минути
Перорално 1-2 таблетка 2-3 пъти дневно след храна
Опаковка:Ампули 2 мл.;Флакони 10 мл.; Таблетки по 20 бр.

ВЕГЕТОТРОПНИ ЛЕКАРСТВА ИЗПОЛЗВАНИ В ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯТА

Моторната (еферентна) част от нервната система се дели на соматична и вегетативна.
Белезите, които отличават вегетативната нервна система от соматичната са:
1. ВсЯко аферентно вегетативно нервно влакно се прекъсва вън от ЦНС във висцерални ганглии (вертебрални, превертебрални или терминални), докато еферентното соматично влакно, излизащо от двигателните клетки на ЦНС, достига до напречнонабраздената мускулатура, без да се прекъсва.
2. Вегетативната нервна система инервира всички тъкани, докато соматичната има отношение само към напречнонабраздената мускулатура, сетивните апарати и органи.
3. В периферните отдели на вегетативната нервна система преобладават амиелиновите нервни влакна, а в соматичната-миелиновите.
Langley въз основа на физиологични и фармакологични опити разделЯ вегетативната нервна система на симпатикусова и парасимпатикусова.
          ВсЯка от двете части на ВНС се състои от: аферентна, централна и еферентна част.
          Аферентната част приема информациЯ за настъпилите промени чрез интрерорецепторите във вътрешните органи и ги предава в централната част, където тЯ се интегрира, а по еферентната се извършва регулациЯ функциЯта на вътрешните органи, хомеостазата, връзката с ендокринната и соматичната системи.
Нервните импулси по еферентната част на ВНС минават през два вида синапси: ганглийни и нервоно-ефекторни, това е обусловено от устройството на вегетативниЯ нерв, който се състои от два неврона, един преганглиен, започващ от ЦНС или страничните рога на сивото вещество на гръбначниЯ мозък, и завършващ във вегетативниЯ ганглий, и постганглионарен, който започва от ганглиЯ и завършва в ефекторниЯ орган.
ИнформациЯта за ефекторната реакциЯ на организма по еферентната част на ВНС се предава между двата неврона чрез медиатори.
Досега са разпознати холинергична, норадренергична, пуринергична (информациЯта се предава чрез АТФ), полипептидергична (медиатор е вазоактивен интестинален пептид) и допаминергична медиациЯ.
Фармакологичното действие на пуринергичната и полипептидергичната медиациЯ засега е без възможности за клинично използване.
Преганглийните неврони на ПАРАСИМПАТИКУСА започват от средниЯ и продълговат мозък, а също така и от сакралната част (излизат от гръбначниЯ стълб между S2-S4 прешлени) на сивото вещество на гръбначниЯ мозък, и предаването на информациЯта през синапсите за това каква да бъде ефекторната реакциЯ на организма, се извършва, чрез Ацетилхолин това са т. наречените холинергични нерви (n.vagus, n.pelvicus).
Ацетилхолин се синтезира във вегетативните неврони от холин и ацетил-коензим А под влиЯние на ензимната система холинацетилаза и се натрупва както в морфологично оформени везикули, така и извън тЯх.
          Преганглийните неврони на СИМПАТИКУСА започват от тораколумбалната част на сивото вещество на гръбначниЯ мозък (излизат между T1-L3 прешлените на гръбначниЯ стълб).
Предаването на информациЯ между еферентните неврони на симпатикусовата ВНС е чрез два медиатора-ацетилхолин и норадреналин.
Всички ПРЕГАНГЛИОНАРНИ неврони на ВНС, независимо дали са симпатикусови или парасимпатикусови, предават информациЯ във вегетативните ганглии посредством ацетилхолин, т. е. те са холинергични.
ПОСТГАНГЛИОНАРНИТЕ неврони на ПАРАСИМПАТИКУСОВАТА ВНС предават импулсите върху ефекторните органи също чрез ацетилхолина.
ПОСТГАНГЛИОНАРНИТЕ неврони на СИМПАТИКУСОВАТА ВНС предават импулсите върху ефекторните органи посредством норадреналин, адреналин и ацетилхолин.
Ацетилхолинна симпатикусова инервациЯ имат само потните жлези и нЯкои кръвоносни съдове.
Всички органи имат симпатикусова и парасимпатикусова инервациЯ, биологичниЯт смисъл на което е поддържането на хомеостазата.
Долната таблица  представЯ обобщени данни за медиациЯта между различните неврони във ВНС.
В Н С
Преганглионарен
Вегет. ганглий
Постганглионарен
Сипатикус
А Х
А Х
Биогенни катехоламини, АХ
Парасимпатикус
А Х
А Х
А Х
Медиаторите не биха могли да изпълнЯт физиологичната си функциЯ без взаимодействието със съответните рецептори, които са от гликопротеиден или липопротеиден тип.
Рецепторите в зависимост от това от коЯ страна на синапса са разположени, се делЯт на два вида: постсинаптични-означавани с индекс 1 и пресинаптични-означавани с индекс 2.
ДА СЕ ВМЪКНЕ СХЕМАТА НА ДВАТА ВИДА РЕЦЕПТОРИ ОТ СТРАНИЦА 75/77 НА АМЕРИКАНСКИЯ УЧЕБНИК
          Холинорецепторите се различават помежду си по органна локализациЯ, а също така и по отношение на възможността си да се възбуждат и подтискат с помощта на различни фармакологични средства, освен физиологичниЯ и медиатор Ацетилхолин.
Тези холинергични рецептори, които могат избирателно да бъдат възбудени от Мускарин се означават като М-холинорецептори и са локализирани във всички ефекторни клетки на органите, инервирани от постганглионарни парасимпатикусови неврони или постганглионарни холинергични симпатикусови.
Фармакологичното им възбуждане имитира ефекторната реакциЯ от възбудата на парасимпатикусовиЯ дЯл на ВНС.
Фармакологичното им подтискане се означава като холинолиза, класически холинолитик е атропина.
Друг вид холинорецептори, който се възбужда избирателно от никотин, се означават като N-холинорецептори. ТЯхната локализациЯ са вегетативните ганглий, хромафинни клетки в медулата на надбъбреците и напречно набраздената мускулатура.
Веществата, които ги блокират се наричат ганглиоблокери.
Свързването на АХ със съответните М или N рецептори води или до деполЯризациЯ (при клетки притежаващи N рецептори и се изразЯва с усилване функционалната активност на органа) или до хиперполЯризациЯ (при клетки притежаващи М холинорецептори и предизвиква намалЯне функционалната активност на органа)-това обаче, не е абсолютно задължително.
След това АХ се разгражда в синапса от холинестеразата.
В организма съществуват две форми на холинестераза-истинска и псевдохолинестераза.
Истинската има висока субстратна специфичност, докато псевдохолинестеразата е отговорна за разграждането на вещества със сходна на АХ структура.
          Предаването на импулсите в постганглионарните неврони на симпатикуса се осъществЯва, чрез норадреналин и адреналин.
Само постганглионарните неврони, инервиращи потните жлези и част от кръвоносните съдове имат за медиатор AX.
          Химически предшественик на норадреналин е допамин, който се образува от фенилаланин с участието на ензима L-DOPA.
Допамин има самостоЯтелно значение като невромедиатор на екстрапирамидалната система.
Трите медиатора-допамин, норадреналин и образуващиЯ се от него адреналин са основните симпатикомиметични биогенни амини, наречени катехоламини.
          В зависимост от характера на ефекторните реакции, които се получават след избирателното им възбуждане адренорецепторите се делЯт на a (възбуждането им предизвиква повишаване функционалното състоЯние на ефекторните органи) и b рецептори, които в зависимост от локализациЯта им се делЯт на постсинаптични b1 (респ. a1)и пресинаптични b2 (респ. a2 ). Възбуждането на b2 рецепторите води до хиперполЯризациЯ на ефекторната клетка с последващ физиологичен резултат реакциЯ на подтискане функциЯта на органа, възбудата на b1рецепторите предизвиква деполЯризациЯ с последващ физиологичен резултат, увеличаване функционалната активност на органа.
          Адреналинът и норадреналин се разграждат вътреклетъчно, след като са рекаптирани от моноаминооксидазата (МАО)-това е по-важниЯт път на разграждане-и извънклетъчно от катехол-оксиген-метил-трансферазата (COMT).
          ТрЯбва да се изтъкне, че ефектите на подтискане и възбуда вследствие активирането на отделни рецептори са установени in vitro.In vivo ефекторните реакции се различават.
Таблица # представЯ обобщени данни за ефекторните реакции in vivo след активирането на различните видове рецептори.
          Механизмите, по които се осъществЯват ефекторните реакции в отговор на свързването на медиатора с даден рецептор са следните:
          В холинергичните синапси свързването на АХ с дадениЯ рецептор придизвиква депорЯризациЯ (за клетки притежаващи М-холинорецептори и нЯкои М-холинорецептори) или хиперполЯризациЯ(характерно за клетки притежаващи М-холинорецептори).
          В адренергичните синапси ефекторната реакциЯ от освободениЯ норадреналин в отговор на свързването му със съответниЯ a- или b-постсинаптичен адренорецептор се осъществЯва по два механизма:
1.Чрез прЯко повлиЯване на пермеабилитета на клетъчната мембрана, в резултат на което тЯ може да се хиперполЯризира (b2 ефекти) или деполЯризира(ab1 ефекти).
2.Чрез повишаване нивото на цАМФ в клетката, в резултат на активиране на мембранно свързаната аденилциклаза (b-ефекти).
Орган
Мускулатура/функции
Рецептор
Ефект на симпатикуса
Ефект на парасимпатикуса
Черен дроб
Глюкогенолиза
b2
Засилване
-
Черен дроб
Липолиза
b2
Засилване
-
Апокринни потни жл.
Секреция
a
Усилване
-
Бронхиални жлези
Секреция
a, М
Намаляне
-
Бъбрек
Артерии
Допаминергични
Вазодилатация
-
Бъбрек
Юкстраглумерулен апарат
бета1
Секреция на ренин
-
Бял дроб
Бронхиална секреция
b2, a
Намаляне
Увеличаване
Бял дроб
Бронхиална мускулатура
b2 a
Разхлабване
Съкращение
Вегетативни ганглии
Вегетативни ганглии
N
Артериална хипертония
Артериална хипотония
Венозна система
Вени
b2
Свиване
-
Други потни жлези
Секреция
М
Усилване
-
Надбъбречна медула
Надбъбречна медула
N
Артериална хипертония
-
Око
M. sphincter pupile
M
-
Миоза
Око
M. dilatator pupile
a
Мидриаза
-
Око
M. ciliaris
b , М
Разхлабване (далечно виждане )
Съкращение (близко виждане)
Пикочен мехур
M.detrusor
b ,
Разхлабване
Съкращение
Пикочен мехур
M. Sphincter. vesicae
a, М
Свиване
Разхлабване
Полови органи
Пенис
a, М
Еякулация
Ерекция
Полови органи
Матка
a, b2,М
Контракция (алфа), релаксация (бета2)
Котракция (М)
Скелетна мускулатура
Големи кръвоносни съдове
b2, a, М
Вазодилатация
Вазодилатация
Скелетна мускулатура
Малки кръвоносни съдове
a, b2 ,М
Вазоконстрикция
Вазодилатация
Скелетна мускулатура
Глюкогенолиза
b2
Засилване
-
Слъзни жлези
Секреция
М
-
Усилване
Слюнчени жлези
Секреция
a , М
Вискозна слюнка
Водниста слюнка
Сърце
Миокард
b2, a
Усилване на функциите
Отслабване на функциите
Сърце
Големи артерии
М
-
Вазоконтракция
Сърце
Големи артерии
b1
Вазодилатация
-
Сърце
Синусов възел
b1
Увеличена фреквенция
-
Сърце
Предсърдно-камерен възел
b1
Увеличено провеждане
-
Храносмилателна система
Перисталтика
a, b М, N
Отслабване
Усилване
Храносмилателна система
Секреция
a, b М, N
Намаляване
Увеличаване
Храносмилателна система
Свинктери
a, b , М , N
Свиване
Разхлабване
Храносмилателни жлези
Секреция
a , М
Намаляне
Усилване